Георги Папакочев, Дойче Веле

Смяна на екипите на "Дондуков" 2, разпускане на 43-то Народно събрание, назначаване на служебен кабинет, предсрочни избори, конституиране на новия парламент, избиране на редовно правителство - всичко това би трябвало да се случи през следващите 90 дни. И понеже влизането в управлението е основна цел на всяка една политическа сила, възниква въпросът за мръсните битки, които предстоят.

"През последния четвърт век в България не е имало предизборна кампания без компроматна война. И днес не може да се очаква нещо по-различно", казва Димитър Ганев, политолог от Изследователския център "Тренд". Само че сега има един нов момент - кампанията ще премине при служебното правителство на новия президент Румен Радев. Политологът прогнозира, че основната цел на Радев ще бъде поддържането на умерена линия в действията на неговия служебен кабинет, линия, с която да може да се овладее политическото напрежение. "Първите сигнали от екипа на Радев и това, което чуваме от самия него, ни навеждат на мисълта, че този служебен кабинет няма да бъде "конфронтационен", сиреч да се рови в миналото и да се опитва да компрометира управлението на Борисов", казва още Димитър Ганев.

Според политолога от "Тренди", малко вероятно е ГЕРБ да поведе компроматна война срещу БСП. "Те никога не са водили "черни" кампании, а и посланията им обикновено са по-положителни. БСП също няма да тръгне на такава война, просто защото само след два месеца и половина конфигурацията в бъдещото НС ще бъде много сложна. Почти сигурно е, че в него нито една партия няма да има мнозинство. Затова коалиционният характер на бъдещото правителство, ако такова все пак бъде съставено, ще бъде изключително трудно постижим. Нито една партия няма интерес да тръгне на остра компроматна битка защото няма да иска да "гори мостовете" към евентуална коалиция след предсрочния вот. Дори да е малко вероятна, споменаваната "голяма коалиция" между ГЕРБ и БСП не следва да се изключва напълно. Макар че тя е краен вариант, възможен само ако държавата се срине в много тежка политическа криза", смята Димитър Ганев.

Колко черен е "черният ПР"?

Експертът по политически маркетинг и пиар Арман Бабикян от своя страна посочва, че в България войната на компроматите никога не е спирала. "Клевети и удари под кръста са използвани, използват се и най-вероятно ще продължат да се използват и в бъдеще - те просто са обичайно оръжие от арсенала на политическите битки", казва той. "Верни или не, т.нар. компромати днес много трудно се превръщат в клеймо върху дадена личност или политик. По-скоро те са детайл от огромното ветрило от думи, чието крайно послание е: "Ами те всички са такива!". Това обаче компрометира политиката и обществената дейност като цяло", коментира Бабикян пред Дойче Веле.

Експертът е убеден, че "черният ПР" не пречи на българските партии да се коалират. Времето до изборите е състояние, в което всяка партия се стреми да постигне максимума. А когато резултатите станат окончателно ясни, партиите сядат на масата за преговори. Бабикян дава за пример 2003 година, когато НДСВ яростно, безкомпромисно и неудържимо декларираше, че е единствената проевропейска дясноцентристка опозиция на БСП. "Тогава телевизиите излъчваха и един видеоклип, в който се казваше нещо друго, а именно, че тези две формации са бъдещи коалиционни партньори. Всички вкупом определяха въпросния клип като "черен ПР". Две седмици след изборите обаче двете формации вече наистина бяха в коалиция. И се оказа, че прогнозата в клипа въобще не е била "черен ПР". Просто нещата преди и след избори са различни", отчита Бабикян.

Дългата ръка на Русия?

Възможно ли е обаче изборният процес в България през следващите месеци да бъде повлиян от чужбина? Димитър Ганев е скептичен към вероятността Русия да направи подобен опит. Според него, в страната липсва ясен проруски настроен политически субект, който има възможности да вземе властта. "Традиционно се смята, че БСП е по-близка до Москва, но ако съдим по изявленията на партийната лидерка Нинова, тя далеч не предполага сериозно сближаване с Русия. От друга страна ГЕРБ непрекъснато задава много добър партньорски тон спрямо Москва, твърдейки, че отношенията между Борисов и Путин трябва да са прагматични. Затова да се говори за политически проект на Русия, който е едва ли не на прага на властта в България, изглежда доста трудно", казва Димитър Ганев.

Арман Бабикян от своя страна напомня, че опитите за въздействие върху българските избори отвън датират от години. Той обаче е убеден, че не само България, но и повечето членки на ЕС вече са се "събудили" за водената срещу тях "хибридна война" с опити за намеса във вътрешната политика. "Френската общественост беше изненадана и възмутена след като бяха разкрити финансови канали между Москва и хората около лидерката на Националния фронт и кандидатка за президент Марин Льо Пен. Подобни свидетелства за намеса бяха открити в Холандия и други европейски държави. В България сме свидетели на подобни опити повече от 10 години. Да вземем например казаното в доклада на Германското разузнаване отпреди няколко дни. Според сп. "Шпигел" в документа се посочва, че "Русия от години оказва влияние над страни от Европейския съюз, за да развали близките отношения между разузнавателните служби на САЩ и ЕС", а агенция ДПА допълва информацията с това, че "правителството е поръчало на специалната група за "психологически операции" да следи активността на Русия след поредицата пропагандни кампании и подозрения за кибератаки."

"Слабата" Европа срещутероризма

Арман Бабикян акцентира и върху още едно важно нещо: "Да си спомним колко думи се изприказваха от партиите на Волен Сидеров, на Красимир Каракачанов и на техни съмишленици, които от години не спират да говорят за "слабата", "либералната", "свръхбогатата" Европа и за нейната неспособност да се справи с тероризма на своя територия. Въпросните български политици брояха усърдно колко терористи са се върнали по родните си европейски държави – някъде 500, другаде 1000 човека и т.н. В същото време обаче никой от тях не обърна внимание на десетките хиляди джихадисти от Русия, Казахстан, Узбекистан, Татарстан, Дагестан, Чечения, заминали да воюват на страната на Ислямска държава. А всички те произхождат от бивши комунистически съветски републики, управлявани днес от силна, често диктаторска ръка! Затова е очевидно, че проблемът не е нито в "либерализма", нито в "слабата" Европа, а на съвсем друго място. Обидно е, че всички тези факти отсъстват от българското информационно пространство, както и от аргументите на местните политици, които слушаме от сутрин до вечер. Те не се споменават дори в местните журналистически анализи. И какъв е резултатът? Хората в България накрая да се хванат за главите и да си кажат "Боже, какви страшни неща се случват с този ЕС!". Така се оказва, че в крайна сметка външната намеса добре си е свършила работата!", се възмущава експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.