Николай Василев, политолог

Българското общество с пълно право осъди изцепката на червения професор за 80-те процента дебили! Но ще е грешка, ако си повтаряме, че всъщност като народ сме много умни, само дето все ни се падали лоши и глупави управници. Но аз поне не виждам ясни индикации, че сме се поучили от глупави и дори безумни решения, вземани от нашите политици в миналото. 
Ще започна с това, че нелепостта наречена „Паметник 1300 години България“ трябваше да бъде демонтиран още през 1990 година, заедно с всички паметници на Съветската армия, навлязла в България след като 

СССР вероломно ни е обявил война

 Също така паметникът на 1-ви и 6-ти пехотен полк отдавна трябваше да бъде възстановен. Все още се спори дали това да стане в автентичния му вид, или в някаква по-модерна форма. Това, което със сигурност трябваше да бъде корегирано е картата, над която лъвът бди. 
С риск да не се харесам на много мои приятели ще повторя, че решението за поставянето на тази "автентична" карта беше неадекватно, неразумно и контрапродуктивно по две причини:
1. Създава у съседните държава убеждението, че България храни териториални претенции, които ако някога ѝ се отвори възможност би се опитала да реализира. (“Идеалът не е забравен“)
2. Травматизира съвременните българи, като създава чувството за провал, и подхранва манталитета на жертвата. 
Картата, която лъвът пази не е нито на "Санстефанска" България, нито на Екзархията (Малцина знаят, че повечето черноморски градове НЕ са били част от Екзархията). Картата е на т.н. 

"Българско землище" - съвкупност от претенции от началото на 20 век

 На югоизток е показана постигнатата, но глупаво проиграна линия Енос - Мидия, на югозапад е включена почти цялата „географска“ Македония (без Халкидики и Олимп). На запад са включени части от Косово и от Сърбия (далеч отвъд Западните покрайнини - включително и Тимкосктата долина. Разбира се, към „българското землище“ е включена и Северна Добруджа. (област предадена от Русия на Румъния през 1878 година – когато българите са много повече от румънците, но все пак мнозинството са турци и татари)
Възстановената карта може да предизвика негативни чувства към България в цели шест държави!
Вместо да се вайкаме за катастрофите, не е ли по-добре да помислим за триумфите: Съединението, еманципацията от Русия, Независимостта, освобождаването на Пиринския край, Родопите и Странджа- Сакар, Връщането на Южна Добруджа, еманципацията от СССР (ако реално се е случила?), утвърждаването на независимостта на Македония (винаги приемлив компромис). 
Не трябва да забравяме, че с Турция и с Румъния имаме граници договорени без сила и заплаха със сила, като Турция през 1915 и 1999 (за морската граница) и Румъния през 1940 ни правят отстъпки!
Остава само да установим "специални", но равноправни отношения с Македония и да се договорим с гърците за суверен излаз на Егейско море - нещо което може да се случи, не с претенции, а с осъзнаване, че през 1913, 1915 и 1924 глупаво сме отхвърляли разумни предложения от гръцка страна. В днешната ситуация това може да се случи само, ако им предоставим подобен суверен излаз до Черно море, където те са присъствали с векове. Но за да постигнем това, преди всичко трябва да изградим доверие!
Интелигентността е способността да действаме така, че да се случват желаните от нас резултати. „Дебилщината“ е това поведение, което 

води до катастрофи

 (Доколко червеният професор е интелигентен ще проличи от развоя на неговата кариера оттук нататък. Ако тя продължи да се развива, лично за мен ще е много трудно да твърдя, че той е сгрешил в преценката си) Но да се върнем на „идеала“. България е една от последните страни (преди Албания), която получава независимост от Османската империя. Много от тежките поражения, които народът ни понася на Берлинския конгрес (когато ни асоциират с Русия) са преодолени. Лондонският договор за мир от 1913 година ни гарантира посочената на картата граница по линията Енос – Мидия. Гърция тогава ни предлага не само Дедеагач (Александрополис), но и Кавала и Кукуш! Настоява обаче да получи Солун. Ние отговаряме а атака! Оказваме се във война с всички съседи! Александър Стамболийски тогава нарича действията на българския монарх „престъпно безумие“. Днес можем да го определим като „праведно“ – по същото време сърбите потушават жестоко Тиквешкото въстание. Но не можем да го определим като особено интелигентно, защото довежда до катастрофа. Решението да влезем в Първата световна война, през 1915 година когато тя вече се е превърнала в касапница, с далечен и неясен край, също не е било проява на особена интелигентност. Именно загубата на излаза на Егейско море след Първата световна война рязко намалява нашето геополитическо значение в очите на „морските демокрации“ и това ни прави лесна жертва на Съветския съюз. Да приложим един малък тест за интелигентност. Дали с възстановяването на тази карта ще стане по-лесно, или по-трудно да постигнем с Гърция такова взаимно-изгодно решение, което рязко да увеличи геостратегическата стойност и на двете страни? Ако отговорът е "НЕ", дали е много интелигентно едновременно да се перчим и да се изживяваме като жертви!
Смисълът на паметниците е да припомня на поколенията за делата на предците, но и да помага на нацията да се поучава от грешките.
На 11 ноември президентите на Франция и Германия откриха един преобразен паметник на загиналите от Първата световна война – построен подобно на паметника на 1-ви и 6-ти пехотен полк още през 30-те години на 20 век. Днес той е преобразен и на него е показана и германската перспектива. 
Паметниците, не са просто произведения на изкуството. Те са 

послания към народите

 Народите са в правото си да преценят, кога да демонтират тези паметници, които травматизират част от народа и изпращат грешни внушения. Те могат и да бъдат коригирани. Всичко е въпрос на интелигентност!