Николай Василев*

Трагичната катастрофа в Искърското дефиле потвърди за пореден път, че начинът по който функционират държавата, икономиката и обществото у нас е дълбоко сбъркан. Но няма единство в обясненията защо се стигна дотук. 
„Пътят пързалка е неизбежен резултат от аутсорсинга“ – написа за 168 часа Валери Найденов. „Пенсионният геноцид край Своге е заслуга на минималната държава – свидна рожба на прехода. Имахме грозна държава гигант, а сега имаме държава джудже, която аутсорсва всичките си функции, я на частници, я на грантоеди. (...) Голямата държава поддържаше пътя евтино и сравнително добре. Държавата джудже плаща три пъти повече и резултатът е три пъти по некачествен.“
Найденов далеч не е единственият, който обвинява философията, че държавата е лош стопанин за несгодите и провалите след Прехода. Но привържениците на „Голямата държава“ е добре да обяснят защо БДЖ, Топлофикация, Български пощи и други държавни структури у нас функционират зле. В своята аргументация те явно разчитат и на слабата ни памет. Истината е, че когато комунистическият режим се срина Аерогара София изглеждаше по-зле от повечето автогари в Анадола, магистрала Тракия беше дупка до дупка, а в болничните стаи в Пирогов мазилката падаше. На КПП Станке Лисичково имаше само миризлива външна тоалетна. Списъкът е безкраен. Това насладихме от „Голямата държава“. 
Но защо тогава днес нещата не вървят? Защо в администрацията, а и в частния сектор, в политическите партии и в почти всички сфери цари некомпетентност, липса на капацитет, а и навсякъде изобилстват тежки корупционни практики?

Коренът на злото

е наистина в характера на Прехода, но не затова, че от „голяма държава“ преминахме към „минимална държава“. Причината е, че от рухваща държава от Втория свят придобихме много от характеристиките на държава от Третия свят.
Какво характеризира държавите от Първия свят, на които трябваше да заприличаме?
В тези страни частният сектор е независим и в се развива в добре установена законова рамка. Той се стреми към печалби, предлагайки стоки и услуги в условия на конкуренция. 
В тези страни съществува и независима държавна администрация – т.н. „Civil service“ – чиито служители се стремят към кариерно развитие, като предлагат компетентност.
„Ограничен“ между частния сектор и администрацията – политическият елит се бори за общественото доверие, престижа на изборните длъжности и полага усилия да наложи една, или друга политическа линия. Но политиците знаят, че не могат да командват частния сектор, и че нямат нито правомощията, нито компетентността да кадруват в държавната администрация. Понякога „естествените“ монополи в държавите от Първия свят са държавна собственост, понякога са приватизирани, но контролирани при строго спазване на законите и правилата. И в двата случая те работят сравнително добре.

Какво е държава от Втория свят? 

В нея един всевластен и концентриран – еднопартиен, или „безпартиен“ политически елит управлява посредством подчинена нему ефективна държавна администрация. Той „изцежда“, маргинализира и само в редки случаи промотира частния бизнес. У нас, по време на „разцвета“ на комунистическия режим, частният сектор беше почти унищожен и избутан в сивия и дори в черния спектър!
Какво е държава от Третия свят и защо, както предрече още в началото на 90-те години американският политолог Патрик Кенън, когато държава от Втория свят се опита да се придвижи до Първия свят, обикновено се срива в Третия?
В държавите от Третия свят един обикновено некоординираният политически елит е обвързан по безброй нерегламентирани начини с частния сектор и двата паразитират върху хилава държавна администрация. Стопанските ръководители в частния сектор знаят, че единствения начин да реализират печалби е като получават държавни поръчки, или субсидии. Лидерите в политическия сектор знаят, че не разполагат с инструментите нужни да решават национални и обществени цели и властта им се ограничава до това да осребряват позициите си, да облагодетелстват лични „приятели“ и да наказват лични врагове. Дори когато достъпът до формалната власт минава през избори, без покровителство и черно финансиране спечелването на избори е невъзможно. Държавните администратори пък знаят, че колкото и съвестно да си изпълняват задълженията, това едва ли 
ще им гарантира хубав живот и престижна кариера. Инстинктът им показва, че трябва да обслужват покровители и да „приватизират“ своите позиции за лична изгода и т.н.

Изграждането на държава от Първия свят

е трудно и изисква определени предпоставки, като регламентирано разделение на властите не само на законодателна, изпълнителна и съдебна, но и на политическа и административна. В класическия случай на ранна държава от Първия свят, администрацията е подчинена на монарха, който след избори предоставя властта на партията получила народното доверие, но тя няма право да кадрува в администрацията. Кариерното израстване на служителите няма връзка с политическата конюнктура. Администрацията и съдебната система не са подвластни на политическите партии и контролират спазването на законите, включително тези свързани с финансирането на изборни кампании и т.н.
Установяването на Държава от Втория свят обикновено се случва след масов терор, докато конкурентите за властта бъдат елиминирани, а частният бизнес бъде подчинен, или унищожен. Това се случи у нас в първите десетилетия след Съветската окупация. Но когато властта изгуби апетит за прилагане на демонстративно масово насилие, в този тип държави обикновено започва разложение на системата. При липса на конкурентен частен бизнес, който да предлага стоки и услуги, обществото затъва в масови дефицити на търсени артикули. За да се снабдят с тях хората прибягват до сивия, или черния сектор, а често до създаване на мрежа за обмяна на нерегламентирани услуги. И ако на ниско ниво месарят заделяше дефицитните пържоли за учителя, който ще пише добри оценки на детето му, или на автомонтьора, който ще му намери резервни части за Москвича, то на високо ниво сивия и черен сектор придобиха колосални размери. „Плановата икономика“ се превърна в „стакмистика“. Строителите на пътища отчитаха „икономии“ за сметка на качеството на строежите и т,н, Самите работници рядко спазваха изискванията. Кариерното развитие не беше свързано с доказаната компетентност, а в началото с партийна лоялност, която по-късно мутира в нерегламентираната „полезност“ на дадения служител за неговите висшестоящи.

Когато идеологията на режима беше изоставена, разпадът придоби колосални размери. Границите между политическа власт, нововъзникващ частен бизнес и държавна администрация бяха напълно размити.

„Бизнес класата“ се създаде чрез раздаване на „куфарчета“

и предприятия, или чрез навлизане в легалния бизнес на структури оперирали в сивия и в черния спектър. Подобни операции не можеха да се осъществят без участието на оперативни работници от силовите структури на държавата, които лесно изградиха частни силови групировки. Ако в повечето страни от Първия свят натрупването на капитали се е извършвало през дълги периоди и независимо от държавната власт, то у нас се извърши със светкавична скорост и чрез трансфер на власт в собственост. В общество, в което хората са приучавани от десетилетия, че за всяко нещо си има „втори начин“ изграждането на държава от Първия свят по принцип изглеждаше като мисия невъзможна. Имаше само един фактор, който работеше в полза на реформирането на институциите и това беше перспективата за интеграция в Европейския съюз и свързаните с нея средства и обещания. Само че след приемането на България в ЕС волята за реформи рязко секна. Към днешна дата в Народното събрание няма политическа сила, която да се бори за истинска съдебна реформа и за административна реформа, която да раздели професионалното ръководство от политическото и да предложи кариерно развитие гарантиращо хубав живот на компетентните професионалисти. 
Политиците в страните от Първия свят водят тежки дебати за това дали съответната страна се нуждае от „лява“, или от „дясна“ политика. Но постигат съгласие, че е нужно разделение както между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, така и между политическото ръководство и професионалната администрация. Предвид тежкото разделение на обществото, овладяването на цели сектори на българската икономика от руски полу-държавни фирми, на фона на масовото изтегляне на западните инвеститори, хибридната война, с която Русия насажда анти-западни настроения и масовата емиграция на професионалистите и на хората, които не желаят да живеят "по втория начин", шансовете за успех за реформиране на обществото и превръщането на България в истинска страна от Първия свят постепенно намаляват.

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".