Страната е обхваната от обща криза. Предстоящите през есента предсрочни избори няма да променят политическата система; вероятността кризата да хронифицира е много висока, тъй като политическите партии, които имат преобладаващата част от доверието на избирателите, нямат потенциал или воля за реформи.
Това гласи резюме на доклад "Рискове и
несигурност, юли 2014 г.", изготвен от Лабораторията за управление на
риска към Нов български университет и публикуван на интернет страницата
й. Институтът се ръководи от бившия премиер и дългогодишен председател
на ДСБ Иван Костов.
Според резюмето коалиционно управление,
доминирано от ГЕРБ, е най-вероятната перспектива, но то изисква
предефиниране на самия модел на партията. "Семейната" коалиция – тази с
Реформаторския блок, който също като ГЕРБ има евродепутати от
Европейската народна партия (ЕНП), налага най-съществени промени в ГЕРБ и
носи високо равнище на риск и за двете формации, отбелязват авторите.
Изборът
на коалиция ще бъде осъществен от лидера на ГЕРБ съобразно неговите
лични преценки и предпочитания. Може да се каже единствено, че
следващото управление, вероятно около ГЕРБ, едва ли ще има качествено
различен подход към управлението на страната – част от неговия дневен
ред вече се задава от кризата, а още по-съществена част – от неговия
неуспешен мандат и известни управленски стереотипи, пише още в резюмето.
Според
анализаторите до изборите не е възможна критична маса от промени, които
да доведат до принципно нови отношенията между бизнеса и политиката, а
следователно и за трайно излизане от политическата криза след тях.
Още от България
Защо в България националконсервативните партии са в разцвет
В българския парламент неизменно се озовава по една партия спасителка, центрирана около лидер, който промотира ред, стабилност, уникален български код и национална гордост. Защо тези формации са в разцвет?
Кой каквито и сметки да си прави за предсрочни избори у нас, едно е сигурно - грешни са
И резултатът ще е по-лош от страховете ни, ама дори не знаем в каква посока
Едната от статуите от Хераклея Синтика вероятно е на внук на император Октавиан Август
Вероятно нейн автор е световноизвестният през 3 в. преди Христа скулптор Праксител,