Двамата кандидати за председател на Върховния касационен съд Павлина Панова и Лозан Панов,бяха изслушани от Етичната комисия на Висшия съдебен съвет. Пред журналисти те си пожелаха честно състезание.
Тъй като за Павлина Панова, която в момента е заместник-председател на Върховния касационен съд, това е втора процедура, изслушването й приключи за десетина минути и беше свързано главно с въпроси, отнасящи се до доходите на нея и семейството ѝ за миналата година.
Лозан Панов даде обяснения за 4 сигнала срещу него. Три от тях са в качеството му на председател на Софийския административен съд, а четвъртият – във връзка с работата му като редови съдия във Върховния административен съд. Оказа се, че те са от недоволни граждани, които са загубили съдебните дела.
Феърплей беше обещан както от Панов, така и от Панова. И двамата изразиха надежда, че от този момент влизат в равнопоставено състезание.
Съмнение, че до тук е било такова, внесе самата Панова, която видя в удължаването на времето, което конкурентът ѝ получи, за да представи концепцията си, известно неравнопоставено положение. Но беше категорична, че вярва в неговата почтеност и професионализъм и смята, че състезанието ще е честно.
Удължаването на процедурата беше заради инцидент с Лозан Панов на пешеходна пътека. Той за първи път коментира този инцидент, като категорично отрече версиите, разпространявани включително и от членове на ВСС, че става дума за умишлен акт.
Самият избор ще е на 29-и януари.
Още от България
Иван Демерджиев: Пеевски ми връчи медал със сигнала до прокуратурата
"Твърденията за склоняване на свидетели и фабрикуване на сигнали не са просто върхът на политическото лицемерие, а са чиста форма на психологическа пародия",
Проверяват над 800 удостоверения за търпимост, издадени във Варна - да не са фалшиви
Издадена заповед за освобождаване на директора на местната служба по геодезия и кадастър
Ресорната комисия гласува НС да решава за охраната от НСО, службата възрази - липсва нужната компетентност
Заместник-началникът на НСО полк. Бойко Василев посочи, че Народното събрание не разполага с експертен капацитет за самостоятелно формиране на преценка и степен на риск