Божидар Димитров, специално за Faktor.bg

Отдавна съм прогнозирал неприятностите на Македония. Всеки, който следи моята активност по въпроса за Македония, знае това. Така се случва с политически проекти, които създават изкуствени държави и изкуствени нации, понякога с най-добри намерения - да утихнат боеве, сражения и войни. Две напълно изкуствени държави и нации - Украйна и Македония, потвърдиха правилото, известно на всички историци, че такива изкуствени конструкции не издържат дълго, и което е по-лошо, стават огнища на напрежение и кръвопролитие както за собственото си население, така и за целия свят и влошават маждународните отношения.

Македония и македонската нация са политически проект на Комунистическия интернационал 

от 1934 г. Като примири противоречията между Югославската комунистическа партия и Българската комунистическа партия, Коминтернът постанови тази част от българския народ, която живее в Югозападна България, да бъде обявена за македонска нация, а в перспектива при победа на комунизма, да бъде създадена и македонска държава. През 1944 г. тази галимация беше претворена в живота, тъй като властта в Югославия и в България взеха комунистическите партии.

Българската комунистическа партия, за две години до влошаването на отношенията с Югославия на Сталин, се беше поставила в услуга на югославските комунисти. Създаването след разпада на Югославия на "независима" македонска държава (създадена всъщност от сръбските тайни служби), за съжаление остана върху същата държавна доктрина. В този смисъл Македония се превърна в един от най-големия музей на земята - музей на Комунистическия интернационал.

И започнаха проблемите

Първият проблем е, че десетки хиляди македонци, възползвайки се от относителната свобода, се обявиха за българи, получиха българско гражданство. Техният брой днес е около 120 000 души, над 10 процента от населението на Македония.

Много повече в Македония обаче са албанците - изчисляват ги на около 30, дори 40 процента от 2-милионното население на страната. Те също потърсиха своите права. В рамките на тези права те смятат, че албанците на Балканския полуостров трябва да се обединят в една държава. И без това неголямото албанско племе наброяваше не много - около 6 милиона души, в момента е разделено в три държави - две са албански - Косово и Албания, и една в Македония. От цялата държавна част на Македония около една трета от територията на страната е населена преимуществено от албанци, които на места достигат до 100 процента от населението - Дебърско. А другаде се пишат на 85-90 Тетовско, Костивар, Струга и т.н.

На трето място, третият фактор е, че в такива общества се налага въвеждане на диктатура и демокрацията изчезва, тъй като трябва да се пресират тези, които се смятат за българи, за да нямат претенции подобни на албанските. И Никола Г руевски постанови постепенно въвеждането на тази диктатура. Той овладя до съвършенство техниката на фалшифициране на изборите, да печели безпроблемно всички възможни избори - и парламентарни, и президентски. На него наистина могат да му завиждат всички партии в България, отявлени купувачи на избори. Освен това поради липса на европейски закони - главно поради липса на закон за конфликт на интереси, той е назначил цялата си рода на възлови министерски постове и чрез тях е създал едно планово семейно управление на страната. Свободата на словото е напълно унищожена. Телевизиите съществуват само благодарение на договорите за реклами, които им дават, но само за да хвалят успехите на правителството. Същото касае и вестниците.

Поради тази причина 

Македония е закъсала безнадеждно

в процеса на приемането си в ЕС и НАТО. С нея вече отдавна не се водят преговори, а се правят тъй наречените периодични доклади за напредъка на една страна, които спокойно могат да се кръстят "доклади за регреса на една страна". Закономерно, опозицията, която прецени, че няма никакъв шанс да спечели изборите и да отстрани Груевски по демократичен път, започна граждански вълнения първо в Скопие, след това в 9 от най-големите македонски градове. За тяхно нещастие се случи "поредната" албанска въоръжена акция в Македония. И тук се появяват вече големите въпроси: кой организира този терористичен акт в Куманово - дали Груевски, както твърди опозицията, за да отклони вниманието и да обяви за национални предатели всички, които са тръгнали срещу него, и в същото време заплаши от поредното албанско въстание. Дали наистина албанците се интересуват от македонските вълнения и започват да реализират програмата си за обща държава? Или най-конспиративната теория - че американците дестабилизират страната, защото са гневни от факта, че тръбите на Южен поток, вече наречен Турски поток, ще минат през Македония?

Бъдещето ще покаже кой от тези три варианти на анализаторите е верен. Едно е сигурно - изкуствените държави нямат дълъг живот. Вероятно и Македония е тръгнала вече по нанадолнището, а какво ще се появи на нейно място - остава да видим.