Александър Геров
На Александър Вутимски
Защо тъй рано трябваше да разбера,
че да живеем, е безкрайно унизително.
Сега е свършено. Аз трябва да умра,
да се простя с живота, който така обичах.
В тази безмилостна епоха, в която всяка стъпка
е свързана с позорни унижения,
една-едничка мисъл ме опива:
да мразя, да презирам, да убивам.
И да умра, трева ще никне върху гроба ми.
Човешки крак ще тъпче върху нея
в часа, когато слънцето ще грее
и влюбените птици в клоните ще пеят.
Бих изгорил на прах телото си,
но хората енергията ми ще хванат.
Дори на хищник да ме стори бог,
в зоологическата градина ще попадна.
Навън минава уморено здрача
и мойте сълзи капят върху масата.
За себе си ли плача аз сега
или за хората, в които мойта вяра е угаснала?
Вземи ръката ми, кажи, че аз се лъжа,
кажи, че ние с теб не сме тъй лоши,
кажи, че хората все пак са си добри -
аз искам в твойте думи да повярвам.
1937 година
Още от България
Протест пред Съдебната палата в Пловдив: Близки на убития Кузев търсят справедливост
"Води ни цялата бруталност и жестокост, на която сме свидетели. Искаме справедливост и правдата да възтържествува. Последна милост ще бъде за Георги да получи справедливост и справедлив процес", каза Димитър Кирчев, който е съсед на Георги
Александров: Политизирането на убийството в Пловдив е публично самопризнание в провал
За да се докараме дотам, че да се питаме къде са службите, които доколкото знам би трябвало да се занимават с националната сигурност, това означава, че всички други социални механизми са провалени, коментира социалният антрополог
5-годишно дете, пребито от баща си, е в критично състояние в Пирогов
То е с тежка черепно-мозъчна травма, поставено на апаратна вентилация и в медикаментозна кома