Държавната агенция за бежанците e в пълна безизходица и невъзможност да си свърши работата, след като се оказа бойкотирана и от общините, и от останалите държавни институции.

Представителите на местната власт отказват да приемат бежанци, а държавата не прави нищо, за да ги накара да спазват закона. От началото на годината по официални данни на ДАБ е бил даден бежански статут на 349 души, а хуманитарен - на 384.

"След като им дадем статут - хуманитарен или бежански, чуждите граждани трябва до 14 дни да напуснат поделенията на ДАБ и да започне интеграцията им, но това не се случва", казва за "Сега" източник от агенцията.

Така след излизането на чужденците от бежанските центрове никой не знае какво се случва, къде отиват тези хора, къде живеят и как се препитават.

В същото време на книга получилите международна закрила се ползват с всички права, които имат българските граждани, с изключение, че не могат да гласуват на избори.

Основната причина за всички проблеми е неработещата наредба за интеграция. Докато действаше старата, нито една община не пожела да я приложи и да получи за това европейски пари, които никак не са малко. Дори и спорадичните опити на ДАБ да се настанят сирийски семейства в Елин Пелин и Белене срещнаха съпротива.

Според местната власт получилите статут създават опасност за националната сигурност. Кметове се обявиха против чужденците, независимо че те са сериозно проучени от ДАНС.

Неработещата наредба беше отменена от служебното правителство на Огнян Герджиков с популистки аргументи. Само след броени дни то предложи същия механизъм, но с леки козметични промени.

Предстои редовното правителство да приеме повторно наредбата. Дори и това да стане, тя е неизпълнима в този си вид заради липса на желание от страна на местната власт да я прилага. Странното е, че в първоначалния си вид наредбата беше изработена заедно с представители на общините, но по-късно точно те я бойкотираха.

Многократно от агенцията за бежанците са обяснявали, че те не отговарят за интеграцията, а само за даването на статут. Затова, след като такъв бъде даден, чужденецът получава придружително писмо, което да връчи на кмета на населеното място, което си избере. От този момент започва неговата интеграция със съдействието на останалите държавни органи и местната власт. За целта чужденецът трябва да сключи споразумение с община, която е пожелала да интегрира бежанци. Тогава той може да се регистрира по местоживеене, в бюрата по труда, да си намери личен лекар и децата да бъдат записани в училище или детска градина.

Но общините бойкотират този процес и реално никоя институция не ги задължава да изпълняват своите ангажименти.