На днешното си пленарно заседание Народното събрание ще разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Това сочи програмата за работа на парламента. Предвидените в законопроекта промени са съобразени с приетите от Народното събрание промени в Конституцията и изпълняват основните мерки, предвидени и в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, приета от Министерския съвет през декември 2014 г. и одобрена от Народното събрание през януари 2015 г. Законопроектът е съобразен с препоръките и стандартите на Съвета на Европа и Европейския съюз по отношение на организацията на съдебната власт и независимостта на съда. Предлаганите промени включват разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – колегия на съдии и колегия на прокурори и следователи, които са избрани от съответните квоти на съдебната власт. Всяка от колегиите на Съвета ще приема самостоятелни решения само по въпроси от нейната компетентност. Промените в закона предвиждат и правила за избора на членове на Съвета от Народното събрание, както и прекият избор на членове от общите събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидена възможността прекият избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите да се проведе и чрез електронно дистанционно гласуване, в случай че преди избора Съвета внедри система, която да гарантира тайната на вота и свободното волеизявление. Електронното гласуване няма да отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини.

Народното събрание ще обсъди на първо четене и три законопроекта за промени в Закона за нормативните актове. Първият е с вносител Министерски съвет и цели въвеждането на института на оценка на въздействие в нормотворческия процес като инструмент за усъвършенстване на изготвянето, съгласуването и приемането на нормативни актове. Вторият законопроект, внесен от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, предвижда при извършване на промени в действащ нормативен акт, в Държавен вестник да се изписва и пълният текст на изменените разпоредби. Предложението е обосновано от вносителите със затрудненията, свързани с проследяване на съдържанието на отделните разпоредби през отделните периоди от време, предвид техните многократни промени. Третият е внесен от народния представител Стефан Кенов и предвижда промяна в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, която установява изискване разпоредбите в законите да се формулират на общоупотребимия български език. Предлага се разпоредбите да се формулират не на общоупотребимия, а на книжовния български език. Предложението е обосновано от вносителя с различието в значението, което имат словосъчетанията „общоупотребим български език“ и „книжовен български език“.

В рамките на заседанието си, депутатите се очаква да приемат и Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, наред с пленарното заседание, в парламента ще заседават и отделните комисии.