Огнян Минчев*

Българската политика ще спечели още един Бареков, а българската аудитория ще си отдъхне с отсъствието на конска доза простотия всяка вечер в национален ефир. Защото не можеш да правиш едновременно шоу и да правиш политика - т.е. не би трябвало да можеш... Въпреки, че кой знае, България е страната на напълно неограничените от нищо възможности - американската мечта да ме прощава, бледнее пред българската. Свалям шапка на Конституционния съд, че обосновано отказа на говорителя на "българския народ" Трифонов да прекроява конституционния ред в страната по свое усмотрение. "Ако българският народ каже да ходим всички със зелени гащи - ще ходим", твърди поредният кандидат за политическа слава.

Сценаристите му не са му обяснили, че кой с какви гащи ще ходи си е негов личен избор, а не конституционно регламентирано правило. То и на сценаристите няма кой да обясни тези тънкости - учат се в университета, а не на улицата... 

Възможно ли е поредният "нов политик" да успее?

Повтарям, в България всичко е възможно. Същевременно изразявам плаха надежда в здравия разум на българските граждани, които отхвърляйки едно незавидно статукво, рядко гласуват доверие на поредния пътуващ цирк в политиката. Е, има и обратни случаи - с царския цирк през 2001-ва например. 

България наистина се различава от Америка - тук политическият резултат не е право пропорционален на изхарчените за кампания пари. Въпреки, че библиотекарско-сарайските кукловоди упорито работят за да постигнат подобна пряка зависимост. Популизмът има някои положителни ефекти - в частност, той стимулира партиите на статуквото да престанат да си играят на "тука има - тука нема" с избирателите и да се захващат за работа. А тяхната работа е да предлагат убедителни кандидати и убедителни политики.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на политолога.