Няма нищо случайно в това, че монументът на големия украинския поет Тарас Шевченко* се издига в близост до паметника на един голям български поет и революционер като Христо Ботев. Това обяви президентът Петро Порошенко, който откри паметник на националния герой на Украйна на площад "Възраждане" в столицата.

На официалното събитие присъстваха българският държавен глава Росен Плевнелиев, украинският посланик у нас Н.Пр. Микола Балтажи, президентът Петър Стоянов (1997-2002), други официални лица и гости. 

Кратки слова произнесоха държавните глади на България и Украйна - Росен Плевнелиев и Петро Порошенк.

Тарас Шевченко е символ на днешна независима Украйна. Делото и съдбата на Шевченко са потвърждение и на общата историческа съдба на българския и на украинския народи, заяви Росен Плевнелиев в тържественото си слово.

В речта си българският президент сравни делото на патриарха на българската литература Иван Вазов с това на Тарас Шевченко.

И двамата са живели във време, родило стихосбирки като "Кобзар" и "Епопея на забравените", посочи Плевнелиев.

По думите му наследството на Шевченко доказва нестихващия порив на украинския народ към правото да живее и да работи в независима, етническа пъстра, но единна Украйна.

"Порив на народ, достоен и днес за свободата си и за правото си на самоопределение, което е отстоявал и народният поет и художник Тарас Шевченко", каза още президентът Плевнелиев елиев.

Събитието бе уважено и от много български граждани и представители на украинската диаспора у нас, които по-късно ще се срещнат с украинският президент.

Преди официално да бъде прерязана лентата, бяха изпълнени на живо химните на Украйна и България. 

Събитието премина при засилени мерки за сигурност.

* Тарас Шевченко е известен украински поет и художник. Роден е на 9 март 1814 г. в семейство на крепостни селяни в Черкаска област. Талантът му на поет и художник е забелязан от руски и украински интелигенти. През 1838 г. е освободен от крепостничество и започва да следва в Художествената академия в Петербург. През 1847 г. заедно с други украински и руски демократи основава Кирило-Методиевско братство, чиято цел е да освободи всички славянски народи от царското и друго потисничество. Същата година дружеството е разтурено, Шевченко е изпратен като редник в средноазиатските пустини с личната забрана на Александър II: “писать и рисовать запретить”.

През 1858 г., болен, но несломен, Шевченко се завръща в Петербург. Умира на 10 март 1861 г. Първоначално е погребан в Петербург на Смоленските гробища. След 58 дни украинците получават разрешение гробът с тялото на Тарас да бъде пренесен в Украйна.

Великият Кобзар намира покой “на Вкраїнi милiй” – препогребан е около град Канив на брега на р.Днепър.

Личната съдба на поета е символ на съдбата и на целия украински народ. В песните на Шевченко пее самата Украйна. Той е онзи славянски поет, който наравно с Пушкин упражнява най-силно влияние върху творчеството на най-добрите наши писатели и поети преди Освобождението – Любен Каравелов, Петко Славейков и Райко Жинзифов.