При тази макроикономическа политика, провеждана от финансовото министерство и БНБ през 1996-1997 г., хиперинфлацията и последващите събития от онези години бяха неизбежни и напълно прогнозируеми. Това заяви в предаването "Референдум" по БНТ проф. Ганчо Ганчев, зам.-министър на икономиката по времето на Жан Виденов.

"Тогава за първи път се убедих, че политиците не са склонни да слушат мненията на експертите", отбеляза той.

Защо се стигна до 3000 долара за лев?

"Още година по-рано се очерта една крайно неправилна монетарна политика, разчитаща на повишаването на основната лихва, която Централната банка вдигна до 300%. Това се отрази изключително тежко на обслужването на държавния дълг и доведе до необходимостта от печатането на пари, а оттам и до хиперинфлация и обезценка на курса на лева. При идването на служебния кабинет на Стефан Софиянски, благодарение на притока на чуждестранни капитали, валутният курс падна до 1600 долара. Това доведе до изключително тежък удар за българската икономика, тъй като хората бяха превалутирали спестяванията си и загубиха повече от половината от тях. Тогава международните спекуланти спечелиха огромни суми и това е много важно за разбирането на последващите механизми на развитие на българската икономика", посочи Ганчев.

"Много предприятия бяха изпаднали в колапс, хората тръгваха спонтанно от работните си места, за да защитават заплатата, семействата си. Бяха бурни времена- цените в магазина се сменяха сутрин, обед и вечер, нямаше никаква предвидимост", спомни си и Иван Нейков, социален министър по времето на Иван Костов. 

"Това, което се случи на 10 януари беше логично и неизбежно. Винаги, когато властимащите отказват да чуят хората, се стига до взрив", допълни социологът Александър Маринов.

Кога се скъсва диалогът? 

В началото на декември 1996 г. вече бяха изчерпани всички възможности за воденето на каквито и да е преговори, включи се социологът Антоний Гълъбов. "Международните експерти смятаха, че дори въвеждането на валутен борд няма да спаси нещата. Тогава Жан подаде оставка. 20 години не са историческа дистанция- ние разчитаме на спомените си, след време историците ще правят оценки. И в дните след 11 януари, когато бяха пребити хората, останали на площада, имаше едно ядро, което беше готово да извади сила срещу протестиращите. Този урок трябва да бъде научен - всеки, който си помисли, че може да извади танкове срещу народа си, няма място в демократичния живот", обобщи Гълъбов. 

Социологът Кънчо Стойчев коментира: "До 1 декември 1996 г. имаше, макар и и минимална, възможност завоят да бъде взет. След това никой не можеше да спре събитията. Онези другарчета там не се разбраха кога трябва да станат от масата".