. Непонятно е защо текстът на Захарий Стоянов за Баташкото клане отпадна от уроците в училище, той е сакрален за нашия народ. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с отбелязването на 142 години от Баташкото клане.
„Подвигът на населението на Батак, организацията му по време на въстанието и неговото желязно поведение по време на потушаването на бунта и на ужасяващите кланета са образец за нас като нация. Батак за нас е образец на свято място – от най-светите места в нашата национална памет несъмнено е Батак. И опитите за пренаписване на историята, които преди години се опитаха да ни налагат отвън, са нелепи и бяха посрещнати с огромно обществено възмущение“, каза още проф. Павлов и уточни, че това не е нежелание за помирение или мирно съществуване на днешните народи на България и Турция, а е просто отстояване на историческата истина. 

„Мисля, че Иван Вазов го е описал най-добре, но не по-малко въздействащо е и това описание на Батак, което дава Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания“. И за мен е непонятно защо в българското образование Записките на Захари Стоянов на практика отпаднаха от уроците по история и литература, а от тях се учеше именно Баташкото клане и събранието в Оборище. А Баташкото клане показва подвига на обикновените хора, на българина от средната класа – въобще на тогавашния патриотичен български народ, и тази Голгота, която изживяват хората от Батак, а с тях и цяла България през кървавия май 1876 г.

Събранието в Оборище пък показва, че там имаме истински народни представители, истински ангели. Там Захари Стоянов говори без ярост, без критика, без омерзение спрямо някои прояви в българския парламент след Освобождението. И още един път искам да призова, когато се правят програми и учебни пособия описанието на Баташката трагедия в никакъв случай да не отпада, тъй като това е текст, който за нас в някаква степен е сакрален и напълно вярно отразява настроенията на нашия народ по време на Априлското въстание – неговото желание за свобода и готовността му за саможертва в името на свободата“, каза още историкът.
Проф. Парлов посочи, че и досега споменът за тези събития говори за геноцидната същност на самата Османска империя. „Независимо от планираните реформи, от обещанията за конституция и от други какви ли не пропагандни трикове, на практика тя си остава една мракобесна сила. И опитите днес да бъде реабилитирана или както прави президентът Ердоган, да се представи за едва ли не стожер на цивилизацията, са крайно неверни. Османската империя има своята ислямска цивилизация, но виждаме, че нейната политика по отношение на обикновеното население, а да не говорим на иноверното, на християнското население продължава да бъде ужасяваща, продължава да бъде геноцидна даже и през 1876 г. – 20 години след поредното обявяване на реформи, на права, на свободи и т.н.“, каза още той