Св. Синод на БПЦ обяви своето решение от 30 април 2015 година, разпореждащо молитвеното поменаване на Симеон Сакскобургготски като „български цар” във „всички обществени и частни богослужения” (включително на Великия вход на Св. Евхаристия, когато се поменават действащите светски власти). 

Това е поводът богословът проф. Калин Янакиев да обясни в подробен анализ за kultura.bg какви са възможните основания за това решение и най-вече на това има ли оправдан смисъл, в който може да се вмени на нас, православните християни в България, да признаваме „царството” на Симеон Сакскобургготски.

Изхождайки от това, че „царството” на Симеон Сакскобургготски би могло да бъде изобщо или природна, което от църковна гледна точка е абсурдно, или юридическа (правна) категория. Ако бъде разгледано като юридическа гледна точка, то съществуват според богослова две хипотези: или да бъде държавно-правна, или свещено-правна (църковна) категория.

„…По първата хипотеза: съвсем безспорно е, че „царството” на Симеон Сакскобургготски, което Св. Синод декларира, че признава с решението си от 30.04.2015 г., е било държавно-правна категория и е било такава до момента, до който е произтичало от Търновската конституция на България, изработена и приета от Учредителното събрание през 1879 г., конституирало Третата българска държава като (конституционна) монархия. Именно по силата на тази конституция, като първороден син на починалия български цар Борис ІІІ, Симеон е станал цар на българите и е бил такъв, докато е била в сила въпросната конституция. След заменянето й с нова републиканска (и последвалите я още по-нови, все републикански конституции) обаче „царството” на Симеон Сакскобургготски не е и не може да бъде повече държавно-правен факт, именно защото произвеждащият го конституционен документ вече не е в сила. По тази хипотеза нещата са съвсем прости и ясни. След 1946 г. и до днес, Симеон Сакскобургготски е човек, който е бил цар, но много отдавна вече не е такъв, защото много отдавна България не е царство и държавно-правната категория „цар” не съществува в нейното устройство. Ето защо, ако Св. Синод мисли „царството” на Симеон Сакскобургготски (което декларира, че признава с решението си от 30.04.2015 г.) именно като държавно-правна категория, със самото това той декларира и това, че не признава сега действащата конституция на Република България. Нещо повече, ако я мисли така, с решението, издадено в строго-разпоредителен тон, Св. Синод направо вменява на всички свои чеда – църковно-вярващи православни българи – задължението да не признават конституцията на държавата, в която живеят.“, анализира казуса богословът.

По думите му, доколкото може да се съди от предишни изказвания на български митрополити, макар да признават, че Симеон не може да заема престола на баща си и на дядо си, за тях „Симеон си остава цар за Църквата”. А това вече означава, че се отива към втората хипотеза – Св. Синод мисли (и вменява като вероизповеден дълг) „царството” на Симеон Сакскобургготски като свещено-правна (църковно-правна) категория. В този случай за Св. Синод неговото „царство” трябва да произтича от извършен над Симеон сакраментален акт, който би могъл да бъде единствено т.нар. „помазание за царство”. Само в този случай отменянето на Търновската конституция, която опразва държавно-правната категория на „царството” за Симеон Сакскобургготски, е безотносително към църковно-правното му „царство”, което е произведено (конституирано) не от държавата, а от сакраментален акт, който не е загубил валидност от това, че българската държава е престанала да бъде царство.

„Царството” на Симеон Сакскобургготски е свещено-правен факт за БПЦ – изглежда тъкмо това имат предвид архиереите, когато ни вменяват в дълг да смятаме за „цар” гражданина на републиката Симеон Сакскобургготски, бивш неин премиер от 2001 до 2005 г….От това заявление обаче следва - „каква е интерпретацията на ситуацията между Църквата и държавата, създала се още през 1946 г. и останала непроменена и до днес. А тази ситуация може да се интерпретира според мен единствено по следния начин. Ако за Църквата Симеон Сакскобургготски е и продължава да е в свещено-правен смисъл „цар”, то за нея той е „цар”, чието царство му е отнето. Отнето му е още от 1946 г., от конституиралата се като република държава на българите и продължава да му е отнето и днес от (вече демократичната) република на българите. Оттук обаче следва, че за Църквата, републиканската държава (и вчера, и днес) не е свещено-правно легитимна – тя се явява светотатство, похищение на царството на помазания от нея цар и следва да бъде приемана само по крайна икономия.

Така ли мисли Св. Синод? Във всеки случай той дължи този отговор и на църковния народ и на държавата, в която обнародва решението си.“, пита проф. Янакиев и по-нататък продължава: "Както се вижда, всички следствия, които произтичат от признаването на Симеон Сакскобургготски за цар, и в момента, в който България е република, произлизат от хипотезата, че Св. Синод е взел своето решение, изхождайки от убеждението, че „царството” на Симеон е свещено-правна (сакраментална) категория, която не се опразва от обстоятелството, че като държавно-правна категория то безспорно не съществува от 1946 г. Там е работата обаче, че тази хипотеза е в сила само и изключително, ако действително е налице фактът, че царско помазание над Симеон Сакскобургготски е било извършено. Точно тук обаче съществуват силни (и оправдани) съмнения, че Симеон някога въобще е бил помазван за царство. Съществуват, защото от една страна, отсъства каквото и да било свидетелство църковният акт да е бил извършен до емигрирането на царското семейство от България, а от друга, не се потвърждават и твърденията, че той е бил извършен след това, в чужбина (от кой епископ и къде – още повече, че по правило подобен акт би трябвало да бъде извършен от предстоятеля на БПЦ, а е безспорно, че нито патриарх Кирил, нито патриарх Максим са го извършили, или са могли да го извършат извън България в епохата на комунизма). Нека добавя и това, че изглежда „помазанието за царство” изобщо не е било практика в Третото Българско царство. Първите му двама монарси – княз Батенберг и цар Фердинанд не са били помазвани, защото чисто и просто не са православни. За Борис ІІІ не е чувано да е бил удостояван с въпросната сакраменталия. С две думи, Симеон Сакскобургготски изглежда никога не е бил и не е помазван за цар, а това значи, че единственият смисъл, в който той би могъл да бъде величан като такъв, без експлицитното отричане на действащата в момента републиканска конституция отпада. Симеон не притежава и изглежда никога не е притежавал „царство” като свещено-правна категория. Но ето защо до момента, в който това убеждение не бъде опровергано по несъмнен начин, би било редно Църквата да се въздържа от актове, които могат да се окажат несъстоятелни от всякаква гледна точка." (вижте пълният текст ТУК).