"Протестна мрежа" излезе днес с публикация, този път по повод избирането на новия гуверньор на БНБ Димитър Радев. 

В нея участниците в сдружението питат как избраният за управител на Централната банка Радев и посочените от него подуправители ще върнат доверието в централната банка.

Според тях начинът, по който е направен изборът за ръководител на институцията, е втори обезпокоителен знак от коалиционното управление. Първият е "половинчатият и изкривен" доклад на временната парламентарна комисия за КТБ.

От организацията посочват, че не се е състояла истинска дискусия по проблемите на банковата система, а желанието на новия управител на БНБ да остави в екипа си заместник-министър от времето на множеството банкови фалити (Димитър Костов - бел. ред.) е особено обезпокоително.

Ето и пълния текст на позицията на "Протестна мрежа":

След половинчатия и изкривен доклад на парламентарната комисия за причините за фалита на КТБ виждаме втори обезпокоителен знак от сегашното коалиционно управление – начинът, по който беше гласуван от парламента новият управител на БНБ Димитър Радев и начинът, по който предстои да се гласуват предложените от него подуправители Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова.

Смятаме, че истинска дискусия по проблемите на разклатената банкова система липсваше и отново цялата процедура по избора на управител централната банка маскираше предварително взето решение – точно както бе гласуван и управлявалият два мандата досегашен управител на БНБ Иван Искров. Липсваше както конкретика, така и принципна дискусия за начина, по който законово се урежда банковият надзор и какви са неговите функции и отговорности.

Припомняме, че още през 2014 г. изготвихме становище, според което управителният съвет и лично управителят на БНБ носят не само морална, но и наказателна отговорност за допуснатия регулаторен провал в случая КТБ. Становището е предадено на прокуратурата, но вече осем месеца нямаме отговор от нея.

Особено сме притеснени от предложението бивш финансов министър от времето на банковите фалити през 1996-1997 г. да поеме надзора на банковата система. Смятаме това за стъпка с тотално грешно послание, след като вече стана пределно ясно, че българските институции и регулатори не са научили нищо от тази банкова криза. Наказани за източването на половината български банки също нямаше, както и сега за КТБ.

Ето какво не чухме от новия управител и предложения екип от подуправители:

Как точно смятат да върнат разклатеното доверие в банковата система?

Ще разследват ли докрай какво се е случвало точно в КТБ и как точно се е допуснал този фрапиращ случай на регулаторен провал?

Как ще се запълни вакуумът в надзора на банките между БНБ, Комисията за финансов надзор и одиторите, който стана скандално видим в случая КТБ?

Как ще предотвратят в бъдеще отново да имаме бездействащ управителен съвет на БНБ, който се оказва и че не носи никаква отговорност, дори се преизбира отново?

Защо БНБ мълчи по важни журналистически разследвания относно български банки и не само не реагира, а дори си позволява натиск върху разследващите медии?

Какви етични правила ще спазва новият екип или отново пеенето между регулатори и поднадзорни лица ще е само минимално провинение, "което не се отразява на техния обективен и професионален надзор"?

Ще има ли промяна в начина, по който се избира управителният съвет на БНБ, защото сегашният, меко казано, поставя много въпросителни за тяхната независимост и професионализъм?

Какво е възнаграждението на управителя и УС на БНБ и какви отговорности стоят срещу него?

И накрая въпрос, който напразно очаквахме управляващите да поставят – не е ли дошло времето за международен конкурс за управител на БНБ?

Очаквахме да видим, че изводите от аферата КТБ са направени, но за съжаление това не се е случило. Остава ни единствено да се надяваме, че скоро ще има и европейски надзор над банковата система, за да чувстват българските граждани и фирми сигурност за своите пари както като спестители, така и като данъкоплатци, които накрая покриват сметката за банковите провали.