Президентът Румен Радев отново хазартно разиграва хибридни ходове, в поредния опит да дискредитира България пред световната демократично общност. Този път скандалът се заформя около взривоопасната ситуация във Венецуела и призивът на  Европейския парламент, партньорите да признаят за президент на страната Хуан Гуайдо. Европейските депутати излязоха миналата седмица със специална резолюция, с която признават Гуайдо за временен лидер и приканват всички правителства на страните членки в ЕС да последват примера им.

Председателят на европарламента Антонио Таяни категорично обяви: „Молим всички държави членки да направят същото възможно най-скоро, за да имаме единна и силна позиция". До сега резолюцията е подкрепена от Испания, Португалия, Обединеното кралство, Нидерландия, Германия, Дания, Унгария, Белгия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Чехия, Люксембург, Австрия, Франция, Хърватия, Полша и Швеция. В Словакия Министерството на външните работи подкрепя декларацията, но все още е в ход дискусия на ниво правителство. Румъния и Ирландия са в процес на координация на позицията. Кипър все още очакват инструкции, като предпочитания вариант е да се приеме декларация от името на ЕС28. Към този момент Гърция няма намерение да се присъедини и изчаква, а Словения предвижда изявление на министъра си днес в полза на признаването. 

От миналия четвъртък обаче България мълчи подозрително и е напълно възможно да се окажем единствените с Италия и Гърция

членки на ЕС, които подкрепят режима на Мадуро

Според източници на Faktor.bg от Брюксел и дипломатическите среди, Външно министерство има положителна позиция и настоява страната ни да сподели ценностите и общата политика на ЕП, и да признае за президент на Венецуела Хуан Гуайдо. Президентът Румен Радев обаче от два дни блокирал обявяването на подобна позиция от външния министър Екатерина Захариява, тъй като има споделени правомощия в областта на външната политика. Той  настоявал да се спазва суверенитетът на Венецуела. Освен това  президентът твърдял, че признаването на Хуан Гуайдо противоречи на международното право и принципа за ненамеса във вътрешните работи на чужда страна. Радев обаче не дава официална публичност на тези си разбирания. Всъщност позицията му отново е в синхрон с интересите на Русия и Кремъл във Венецуела, и в защита на антинародния режим на дирктатора Мадуро, който от две години осъществява геноцид спрямо собствения си народ. Припомняме, че миналата година целия демократичен свят и ЕС не признаха избора на Мадуро за президент.

Така България, заради своя проруски ориентиран президент и колебливостта на Външно за пореден път е поставена в деликатна международна ситуация, която ни превръща в съмнителен партньор на ЕС и НАТО. Парадоксално е, че Радев сега блокира европейската позиция на Външно министерство, оправдавайки се с международното право и принципа за ненамеса. Само че в угода на руските имперски интереси забрави за международните закони и споразумения, обявявайки преди време Крим за руски. Симпатиите  на Румен Радев към Мадуро вероятно са предопределени и от факта, че по време на церемонията по встъпването на Ердоган като президент на Турция през миналата година, българският държавен глава беше поставен редом до венецуелския си колега Николас Мадуро.

Авторитетът на България не може да става заложник на политическите зависимости на Румен Радев. Външно и правителството имат право да обявят своята европейска позиция, да не изчакват синхронизиране с "Дондуков"2, и да оставят президента и менторите му в блатото на собствените си зависимости.