В начина, по който се интерпретира Истанбулската конвенция виждам елемент на хибридна атака, защото Русия и Азърбайджан са единствените държави, които не са ратифицирали конвенцията. Това обясни в студиото на БНТ политологът Румяна Коларова. 

Според нея големите проблеми на управляващите и обществото не е Истанбулската конвенция. Но насилието е важен и сериозен проблем, който се третира именно в този документ и затова, ако той не бъде ратифициран от България, ние никога няма да се справим с неговото ефективно решаване. 
Реалният проблем е насилието и конвенцията е за насилието и всеки друг опит за отказ от нея е манипулация. Това трябва да се коментира в обществото – много добре знаете, че домашното насилие е нещо, което не се вижда, то е скрито. Освен това темата за джендър се хиперболизира. Става дума за социално приписвани роли на двата биологични пола. Защото както знаем, като се роди на жена ви приписват определени роли, които са свързани с определени стереотипи, като жените винаги остават по-уязвими от мъжете. В Истанбулската конвенция въобще се нямат предвид джендър иделогиите, тя дава конкретни политически решения за борба с насилието над жените. В този смисъл е важно, когато се коментира да не стане така, че с мръсната вода да изхвърлим от коритото и детето, аргументира позицията си Румяна Коларова.

Вие говорите от името на Сорос – скочи срещу Коларова юристът Борислав Цеков.

Той изрази  своята резервирана позиция по отношение на Истанбулската конвенция, хващайки се за понятието „джендър“, което според него отваря много опасни за обществото теми. 

Цеков обясни, че ратифицирането на конвенцията създава проблем на парламентарното мнозинство по две причини. Първо – ако се пристъпи към ратификация на конвенцията, защото на този етап тя не е подписана, това ще бъде равносилно на политическо самоубийство. Ако се отиде на втория вариант  и не бъде ратифицирана, управляващите ще понесат също негативи, обвинявайки ги в отстъпление от първоначалните им позиции и отказ да се борят с  домашното насилие.  

Румяна Коларова вижда някакъв изход от тази комплицирана ситуация в решението на Конституционния съд, който трябва да се произнеса дали Истанбулската конвенция е легитимна или е противоконституционна.