Михаил Матакиев, bulgariaanalytica.org

Образование и човешки ресурс

През пролетта на 1990 г. се осъществява среща на високо равнище на офицери от КГБ и ДС, на която е решено сътрудничеството да продължи на „културния и религиозния фронт“. От този момент нататък почти всички български епископи, след получаване на църковно образование в България, се задължават да завършат в Москва. Паралелно на този процес върви кампания по представянето на Богословския факултет в София и новооснования с кипърски пари Богословски факултет във Велико Търново за икуменически и прозападни. Този конфликт избухва по време на разкола в БПЦ, при който една част от преподавателите заема страната на алтернативния синод. Днес обаче равносметката за образованието на висшия клир е следната: от 15 митрополити в настоящия Синод 10 са учили в Москва, а от бъдещите митрополити, които са епископи-помощници и игумени от 14, 12 са учили пак там.

Обучаващите се в Москва изпадат в зависимост от руските служби без излишно формализиране, по желание или след акция за дискредитиране по различни начини. От българските студенти в тази система лично се интересува ген. Решетников (директор на РИСИ), който редовно посещава Българската църква в Москва. Там е и сборният пункт на студентите. След промените практически всички кандидати за епископи биват изпращани там. Това е допълнително договорено с руската дипломация след избирането на Неофит за патриарх на 24 февруари 2013 г. На церемонията присъства митроп. Иларион Алфеев (външният министър на РПЦ), който същия ден остава насаме с новия патриарх въпреки мерките за охрана, подсигурени от държавата; съвсем скоро след това е осъществена среща с руския посланик Ю. Исаков при закрити врати. Вероятно и в двата случая е обсъждано продължаването на каналите на зависимост по тази линия.

Църковни пари

Създадената през декември 1994 г. Международна ортодоксална банка (МОБ) „Св. Никола” е дело на ключови кадрови офицери от бившoто 1-во главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) в колаборация КГБ, РПЦ и БПЦ. Това е банката, която първоначално извършва приватизирането и предоставянето на църковната собственост. Преди Втората световна война БПЦ е най-големият собственик на недвижимо имущество след държавата. Повечето имоти чрез тази банка попадат в ръцете на новите капиталисти на особено ниски цени. След приемането на новия закон за Вероизповеданията през 2002 г. и след провеждането на Църковния събор през 2008 г. по устав е трябвало да се направи регистър на недвижимите имоти на БПЦ, но все още няма такъв. Причината вероятно е, че не бива да излизат наяве данъци и да има отчетност. Въпреки че МОБ фалира през 1997 г., още няма отчетност за църковните пари и бизнеса свързан с тях. Може да се предполага, че загадъчната смърт на митроп. Кирил през юли, 2013 г., е свързана с тези имоти и изнесените няколко милиона долара – църковният резерв – в Русия още през 1992 г., когато Кирил отговаря за финансите на БПЦ. Държавата не може да упражнява контрол върху бизнеса, свързан с БПЦ и нейна собственост на основание, че тя е отделена от държавата и че религиозната дейност е освободена от данъци. От друга страна обаче държавата дава солидна годишна субсидия на БПЦ през дирекция на вероизповеданията за поддържане на сграден фонд. Ако искаме да видим кои бизнесмени държат църковни имоти и работят с тях, достатъчно е да погледнем архонтските афери след 2011 г., в които практически тези хора бяха поласкани да получат нещо като фалшиви аристократични титли от БПЦ за „заслуги“ към нея. Това са известни български олигарси, свързани с ДС и Руския бизнес. Също така е интересен казусът с имотите на Вселенската патриаршия в страната, които към 1945 г. все още фиктивно наброяват към 40 000, но са обсебени от Българската държава и БПЦ. През 1945 г. отношенията между нея и Българската държава са уредени с договор, в който тези имоти се предоставят на държавата, като се гарантира правото на употреба на гръцки език в училище и в църковните служби там, където населението го иска. Вероятно опасение от повдигането на въпроса за тези имоти, много от които по Черноморието днес се ползват от най-тлъстите олигарси, доведе до оскандаляването на тази институция в София в края на 2015 г.

Ерата на Путин и БПЦ

В епохата на Путин се наблюдава засилен интерес към БПЦ. Още с идването на Симеон Втори като министър-председател през 2001 г. се предприе законодателна промяна за монополизирането на православието в страната от епископата на БПЦ. Държавната доктрина от Съветската епоха – че протестантските и католическата църкви са противодържавни – постепенно се завърна. БПЦ беше вкарана в държавния протокол, а алтернативният синод беше закрит. Несъмнено връзките на Симеон Втори с Кремъл се потвърждават от многократните му участия в църковни делегации в Русия, където е посрещан като държавен глава, дори и след излизането му от политиката. При липсата на идеологическа база на партиите – лява и дясна – и наличието на една обемаща партия, свързана дали с популистка фигура като Симеон или последния министър-председател, или пък с енергиен руски лобист като Първанов, църквата, която традиционно има висок рейтинг след българите, става нужният източник на легитимност.

Случаят със Симеон Втори е интересен, защото български епископи, които обявиха католици и протестанти за еретици през април 2016 г., с удоволствие го ласкаят, при положение, че е женен за католичка и чиито деца в мнозинството си са също католици. Също така, БПЦ изтъкваше тесни връзки с министър председател, обдаряван от нея с легитимност, въпреки че много добре знае, че той не е кръстен. БПЦ също така подкрепяше открито президента Първанов при неговите мандати, въпреки че много добре знаеше, че като политработник той е бил атеист. Явно онова, което обединява всички тези личности, е, че те в различни периоди от време са играли като руски лобисти в България.

Също така, на територията на страната действа и „Фонд за единство на православните народи“, както и редица проруски организации, свързани тясно или не с БПЦ. Поне на местно равнище БПЦ подкрепя проруските клубове, но на високо равнище Синодът по-скоро общува с Фонда и участва в неговите PR акции в страната. Трябва да отбележим, че до 2013 г. фондът беше много по-активен в другите балкански страни, но особено се активизира в България след тази дата. Все пак негови лауреати са Максим, Първанов, Неофит, Симеон Втори и други общественици свързани с БПЦ. Неговата роля е по-скоро да прави реклама и публични парични подаръци на любимците на Кремъл, както и да прави видимо руското присъствие. Руските дипломати добре са разбрали, че всъщност българите са комплексиран народ, и че когато им се натрапва присъствие, те започват да се огъват и да „завиват по посока на движението“. При лошата им осведоменост и ниското ниво на образованието създаването на паралелна реалност в България се оказва лесна задача. За целта са нужни медии. В България основните честни медии практически са проруски поради финансова зависимост от руски целеви инвеститори.

БПЦ – канал за паралелна дипломация с Русия

От времето на преориентирането на България към Запада и по-специално от края на 90-те години на 20 в. постепенно БПЦ се превръща в паралелен канал за дипломация. Въпреки прозападния път на страната непрестанно до 2007 – влизането в ЕС – правителствата на Симеон Втори и на Станишев, а следващите правителства, поддържат чрез БПЦ канал на задкулисна дипломация зад гърба на западните съюзници. Това лесно може да се проследи в съобщенията на сайта на Синода на БПЦ, както и на сайтовете на руски партньори за срещите на редица руски политици и дипломати с църковни представители, в чиито делегации често присъстват депутати, общински служители или по-ниско ниво дипломати. Емблематичен е примерът с Бойко Коцев – посланикът на България в Москва. Освен това, през МВнР преди встъпването на министър Даниел Митов редовно пристигат предложения за сътрудничество с руски духовни училища, организации и биват изпращани руски посетители на подобни институции в България. Те се интересуват от по-важните личности, работещи в тях и като цяло от хората в БПЦ.

Що се отнася до руската дипломация в България, тя непрестанно осъществява публични и непублични срещи по всякакви въпроси с представители на Синода на БПЦ, като това се представя като сътрудничество по религиозна линия. Обикновено се целят големи празници, свързани с религиозния календар и с освобождението.

Архим. Филип Василцев – ключова фигура

През 2011 г. в София пристига от Париж архим. Филип Василцев. Работил години в Италия сред руските емигранти, както и в Париж. Той е един от хората изградили мрежата около големия храм в центъра на Париж и културния център при него. Това е и мястото, идентифицирано през 2012 г. като шпионски център на Кремъл от френските служби. В България обаче той се оказва недосегаем. След пристигането си тук той подменя енорията на т.нар. „Руска църква“ в центъра на София и изгонва свещениците и енориашите. Към нея е създадена полувоенна организация на „казаци“ с цел охрана. От идването си той е практически при всякакви случаи нещо като постоянно присъстващ секретар в Синода. Същият получава директна информация с кой се среща патриархът в София от неговата PR Александра Карамихалева. Последната е в тесни отношения и със Светлана Шаренкова – известен руски лобист, която в биографията си сама пише си, че е работила за руските служби, и част от кръга на Библиотекарския университет.

Смята се, че архим. Филип Василцев е под прекия контрол не само на митроп. Иларион Алфеев, но най-вече на Тихон Шевкунов – човекът, който стои до Руския патриарх Кирил. Той е викариен епископ на патриарха, негов личен секретар, но по сведения от самата Москва, той реално управлява църквата, а Кирил има само представителни функции. Той е режисьор по професия и един от първите монаси в СССР след промените. Автор е на филма „Урокът на Византия“ в който промотира имперско връщане на СССР чрез православието в бившия Съветски лагер и по-специално на Балканите и Близкия изток. Шевкунов е и личен приятел на Владимир Путин, с когото често се среща в неформална обстановка.

Въпреки че служебното правителство на Райков през март 2013 г. се опита да изгони Василцев, министър Вигенин го върна още през юни същата година. При запитване от МВнР към ДАНС, след като му е бил отнет за първи път статутът за постоянно пребиваващ, от ДАНС е било отговорено, че няма защо да бъде екстрадиран. В момента практически всяко действие на българския епископат се надзирава и контролира от Василцев.

Скандалът с президента Плевнелиев и Решетников

През пролетта на 2015 г., при честванията на 1150 години от Покръстването на България във Варненска митрополия президентът не е поканен. Причината е, че руският посланик не е желал неговото присъствие и това е било съобщено на група български митрополити в частен разговор в покрайнините на София. Също така е договорено награди да получат само Б. Борисов, Симеон Сакскобургготски и Емил Велинов, но не и президентът, той изобщо не е предвиден. Впоследствие, в последния момент на президента е било съобщено по телефона за събитието, при което той отказва без официална покана да се появи на празника. Последната вечер се налага домакинът, Варнеският митрополит Йоан да потулва скандала като отива лично да връчи поканата на президента, с което желае да отсрами своите колеги. С това скандалът обаче не свършва, защото на другия ден руският ген.консул изхвърля венеца, поднесен от президента и полага своя на негово място. На следващата есен в София е проведена акцията по оскандаляването на посещението на Вселенския патриарх Вартоломей, която също засяга и косвено авторитета на президента и на външния министър Митов, и са проведени показните акции по канонизирането на Серафим Соболев и докарването на мощите на св. Лука Хирург от Крим без разрешението на властите в Киев в нарушение на международните норми. Кулминацията на тази поредица от събития е българското саботиране на Всеправославния събор в Крит. Основната цел на събора беше да легитимира съжителството между православната църква и демокрацията, между православието и човешките права. Желанието на Москва е да покаже, че тя определя кое е „православие“ и какво важи за него. Така че в България акцията на Кремъл имаше определен успех. Може да се предполага, че в дъното е разработката на ген. Решетников, която цели вътрешно разединение на страната и дискредитиране на членството й в западния алианс. Неразделна част от нея вероятно е заиграването с религиозната карта.

Изводи

Практически БПЦ се явява в момента дял на РПЦ и функционира изцяло под контрола на Руската дипломация в страната. Регулярните срещи на руски дипломати с епископи на БПЦ, непрестанният контрол върху тях от страна на Филип Василцев практически ги поставят в позицията на подчинени сътрудници. Българската държава не само че не прави нищо против това, но прикрива случващото се. По неофициални сведения от Синода към държавата тече по няколко канала информация, въпреки това остава впечатлението, че България е предоставила на концесия това вероизповедание на РФ, подобно на мюсюлманите, изоставени на контрола на Турция.

Общата образователна система, която промотира лъжата за положителната роля на Русия в българската история, се поддържа умишлено, като по този начин прави безплатна реклама на Русия и подпомага приспиването на усета на българското общество за манипулациите на руската дипломация в страната. От друга страна, заблудата, пак поддържана в държавното училище, за национално съграждащата функция на православието в България, затваря кръга на зависимостта от Русия и поставя България в конкуренция, дори вражда със съседите й. Цялата идея за национално сходство с руснаците в последните няколко години се възроди именно през руското лоби в политиката и в БПЦ.

Това умело се ползва от руските дипломати, които добре познават средата и околните страни и по този начин БПЦ се ползва не просто като агентура за влияние, но като важен елемент в отчуждаването на България от ЕС, съседите й и от самото й демократично развитие и модернизация. Също така, в руската медийна кампания БПЦ се използва изцяло в националистическа перспектива, като в тази посока през последните 3 години работиха не малко свещеници в Източна България. Дори открито се проповядваше началото на религиозна война между католицизъм и православие в Украина. В момента членове на Синода открито поддържат руската анексия на Крим и очернят западния свят, като внушават, че България не принадлежи на него и скоро няма да е член нито на НАТО и ЕС. Функционери на БПЦ също така разпространяват в проповеди най-популярните антизападни и антидемократични fake news на руската пропаганда. Висшият клир не скрива симпатията си към политически проруски кандидати както по места, така и на най-високо ниво.

Имайки предвид всичко това, може да очакваме сериозни сътресения, проведени чрез национал-православните групи и чрез самата БПЦ, по време на българското председателство на ЕС през 2018 година.