След Пакта Молотов-Рибентроп българските комунисти гузно мълчат как точно са се борили с нацизма

Подписването на Пакта Молотов-Рибентроп на 23 август 1939 г. има резултат на избухване на бомба в Коминтерна.

С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.

За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма, пише desebg.com. Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.

През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.

Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.

Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни.

Тогава тези архиви са проучени от проф. Александър Далин, историк и политолог, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания в Станфордския университет и Ф. И. Фирсов, бивш ръководител на изследователска група за Коминтерна в Руския държавен архив за обществена и политическа история в Москва. Писмата са част от по-голяма колекция от над 200 архивни документи в архивите на ЦК на КПСС.

В резултат на труда им е издадена книгата „Димитров и Сталин (1934-1943): писма от съветските архиви”, която е преведена и издадена на български в у нас от изд. „Прозорец” (2003).

Това е периодът, когато Коминтернът е ръководен от Георги Димитров, а съдържанието на тези архиви разкрива пълната зависимост на Третия интернационал от съветската външна политика и позициите на Сталин и неговите намерения по време на Големия терор (1937-1938) и годините на Втората световна война.

Особен интерес представлява глава пета „Странната пауза”, която се отнася за периода след включване на нацистко-съветския пакт от 23 август 1939 г.

Архивите разкриват, че за получаване на указания Сталин приема Георги Димитров на 7 септември 1939 г. в присъствието на Молотов и  Жданов. Съветският ръководител разяснява на генералния секретар на Коминтерна, която дословно е:

„Ние нямаме нищо против те [двете групи капиталистически страни, по определението на Сталин, които водят война] добре да повоюват, изтощавайки се един друг. Не би било лошо, ако чрез Германия се поразклатят позициите на най-богатите капиталистически страни (по-специално Англия). Без сам да разбира и да желае това, Хитлер обърква, подкопава капиталистическата система.”

След тези указания препоръката на Коминтерна за антифашистки народен фронт е изоставена. Всичките му усилия са насочени към империализма изцяло.

На следващия ден на основата на Сталиновите указания Димитров подготвя и изпраща директива до всички комунистически партии от името на Президиума на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал.

Именно договорът между Сталин и Хитлер от 1939 г., с чийто таен протокол те си поделят Европа, е причината Коминтернът, както и комунистическите партии на стария комитет да не критикуват в периода август 1939 –  юни 1941 г. по никакъв начин съюзяването на нацистка Германия и Съветския съюз.

Сметките на Сталин обаче не излизат верни. През юни 1941 г. неговият съюзник в тайното поделяне на Европа напада СССР, а въпреки многобройните предупреждения и доказателства, че Хитлер ще направи това съветският диктатор ги пренебрегва, което води до огромни загуби от съветска страна.