България
След Пакта Молотов-Рибентроп българските комунисти гузно мълчат как точно са се борили с нацизма
Това разкриват архивите на Коминтерна, ръководена тогава от Георги Димитров, зорко пазени днес в Русия
Подписването на Пакта Молотов-Рибентроп на 23 август 1939 г. има резултат на избухване на бомба в Коминтерна.
С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.
За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма, пише desebg.com. Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.
През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.
Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.
Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни.
Тогава тези архиви са проучени от проф. Александър Далин, историк и политолог, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания в Станфордския университет и Ф. И. Фирсов, бивш ръководител на изследователска група за Коминтерна в Руския държавен архив за обществена и политическа история в Москва. Писмата са част от по-голяма колекция от над 200 архивни документи в архивите на ЦК на КПСС.
В резултат на труда им е издадена книгата „Димитров и Сталин (1934-1943): писма от съветските архиви”, която е преведена и издадена на български в у нас от изд. „Прозорец” (2003).
Това е периодът, когато Коминтернът е ръководен от Георги Димитров, а съдържанието на тези архиви разкрива пълната зависимост на Третия интернационал от съветската външна политика и позициите на Сталин и неговите намерения по време на Големия терор (1937-1938) и годините на Втората световна война.
Особен интерес представлява глава пета „Странната пауза”, която се отнася за периода след включване на нацистко-съветския пакт от 23 август 1939 г.
Архивите разкриват, че за получаване на указания Сталин приема Георги Димитров на 7 септември 1939 г. в присъствието на Молотов и Жданов. Съветският ръководител разяснява на генералния секретар на Коминтерна, която дословно е:
„Ние нямаме нищо против те [двете групи капиталистически страни, по определението на Сталин, които водят война] добре да повоюват, изтощавайки се един друг. Не би било лошо, ако чрез Германия се поразклатят позициите на най-богатите капиталистически страни (по-специално Англия). Без сам да разбира и да желае това, Хитлер обърква, подкопава капиталистическата система.”
След тези указания препоръката на Коминтерна за антифашистки народен фронт е изоставена. Всичките му усилия са насочени към империализма изцяло.
На следващия ден на основата на Сталиновите указания Димитров подготвя и изпраща директива до всички комунистически партии от името на Президиума на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал.
Именно договорът между Сталин и Хитлер от 1939 г., с чийто таен протокол те си поделят Европа, е причината Коминтернът, както и комунистическите партии на стария комитет да не критикуват в периода август 1939 – юни 1941 г. по никакъв начин съюзяването на нацистка Германия и Съветския съюз.
Сметките на Сталин обаче не излизат верни. През юни 1941 г. неговият съюзник в тайното поделяне на Европа напада СССР, а въпреки многобройните предупреждения и доказателства, че Хитлер ще направи това съветският диктатор ги пренебрегва, което води до огромни загуби от съветска страна.
Фактор
С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.
За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма, пише desebg.com. Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.
През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.
Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.
Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни.
Тогава тези архиви са проучени от проф. Александър Далин, историк и политолог, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания в Станфордския университет и Ф. И. Фирсов, бивш ръководител на изследователска група за Коминтерна в Руския държавен архив за обществена и политическа история в Москва. Писмата са част от по-голяма колекция от над 200 архивни документи в архивите на ЦК на КПСС.
В резултат на труда им е издадена книгата „Димитров и Сталин (1934-1943): писма от съветските архиви”, която е преведена и издадена на български в у нас от изд. „Прозорец” (2003).
Това е периодът, когато Коминтернът е ръководен от Георги Димитров, а съдържанието на тези архиви разкрива пълната зависимост на Третия интернационал от съветската външна политика и позициите на Сталин и неговите намерения по време на Големия терор (1937-1938) и годините на Втората световна война.
Особен интерес представлява глава пета „Странната пауза”, която се отнася за периода след включване на нацистко-съветския пакт от 23 август 1939 г.
Архивите разкриват, че за получаване на указания Сталин приема Георги Димитров на 7 септември 1939 г. в присъствието на Молотов и Жданов. Съветският ръководител разяснява на генералния секретар на Коминтерна, която дословно е:
„Ние нямаме нищо против те [двете групи капиталистически страни, по определението на Сталин, които водят война] добре да повоюват, изтощавайки се един друг. Не би било лошо, ако чрез Германия се поразклатят позициите на най-богатите капиталистически страни (по-специално Англия). Без сам да разбира и да желае това, Хитлер обърква, подкопава капиталистическата система.”
След тези указания препоръката на Коминтерна за антифашистки народен фронт е изоставена. Всичките му усилия са насочени към империализма изцяло.
На следващия ден на основата на Сталиновите указания Димитров подготвя и изпраща директива до всички комунистически партии от името на Президиума на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал.
Именно договорът между Сталин и Хитлер от 1939 г., с чийто таен протокол те си поделят Европа, е причината Коминтернът, както и комунистическите партии на стария комитет да не критикуват в периода август 1939 – юни 1941 г. по никакъв начин съюзяването на нацистка Германия и Съветския съюз.
Сметките на Сталин обаче не излизат верни. През юни 1941 г. неговият съюзник в тайното поделяне на Европа напада СССР, а въпреки многобройните предупреждения и доказателства, че Хитлер ще направи това съветският диктатор ги пренебрегва, което води до огромни загуби от съветска страна.
Още от България
Атанас Славов: Радев създаде проблема с "Боташ", сега се опитва да го реши, като междувременно твърди, че няма проблем
Предоговарянето на споразумението с турската компания е добра новина, защото то е неизгодно за България, смята той
Без референдум в Карлово за завода за барут на "Райнметал", реши съдът
Поставените въпроси не са от компетентността на местната власт и не може да бъдат решавани чрез местно допитване
Камелия Нейкова поема ключов пост: бившата шефка на ЦИК стана главен секретар на Министерския съвет
Тя ще наследи на поста Мария Томова, която беше назначена за главен секретар на Министерския съвет от служебния премиер Андрей Гюров.