Изборите през май за Европейски парламент ще съдържа три много оспорвани надпревари, твърдят отГалъп интернешънъл” . Споредтях те ще са между двете големи партии – ГЕРБ и БСП, между „България без цензура”, АБВ и Реформаторския блок, и между „Атака” и НФСБ. По този начин социолозите „виждат политическото съревнование на 25 май, базирано върху данните от последното изследване на общественото мнение, проведено в периода 7 и 13 март сред 1007 българи от цялата страна.

Практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но партията на Борисов изглежда в по-добра позиция. Явно е отминало мобилизиращото действие, което ситуацията на протести имаше върху електората на БСП. Появата на АБВ допълнително утежни ситуацията за управляващата партия. Към неблагоприятните обстоятелства може да се добави и развитието на украинската криза, в което БСП среща конкуренция за проруския вот, се посочва в анализа на агенцията.

В същото време заявените проправителствени сили на БСП и ДПС имат всички изгледи да постигнат по-висок резултат от открито антиправителствените ГЕРБ и Реформаторски блок. От днешна гледна точка европейските избори през май се очертават като спор на интерпретации за това коя от двете страни е взела надмощие и коя партия в кой от лагерите трябва да бъде броена – „за” или „против” кабинета „Орешарски”, констатират още социолозите.

Според данните им, избирателна активност на евровота се очаква да бъде между 2,5 и 3 милиона души.

Шансовете на реформаторите и на АБВ за присъствие в следващия ЕП гравитират около 3%. По-добре, според резултатите от анкетата, изглеждат нещата за формацията на „България без цензура”, чийто шанс да изпрати депутати в Брюксел се оценява на около 5 на сто. Така коалицията на Бареков към настоящия момент има най-ясни изгледи за присъствие в ЕП в сравнение с АБВ и реформаторите, посочват още от „Галъп интернешънъл”.

Състезанието между „Атака” и Националния фронт за спасение на България пък „се очертава изпълнено с неизвестни”.

Проучването на общественото мнение показва също така, че около 50 на сто от гражданите биха участвали в референдум, заедно с избора за евродепутати, докато 30 на сто отговарят отрицателно на този въпрос.

Тествани са и конкретните формулировки на въпросите, зададени от президента – дистанционното гласуване по електронен път получава подкрепата на половината отговорили, а 25% обявяват, че биха гласували с „не”. Мажоритарният избор на част от народните представители получава две трети положителни отговори, а 9% са против. Въпросът за задължителното гласуване показва по-нюансирана картина с 47% отговорили бих гласувал с „да” и 31% отговорили „бих гласувал с не”.

Широка принципна подкрепа среща и идеята с всички избори да се провежда национални референдуми – 54% одобряват. Положителните мнения по тези теми преобладават включително и сред привържениците на БСП.

Няма особена динамика в доверието към институции и личности, с изключение на известен спад на доверието в правителството (23% доверие и 70% недоверие).

Мнозинство от 57% са на мнение, че събитията в Украйна като цяло ще се отразят по-скоро отрицателно на държавата.