В рамките на последната година ГЕРБ изгуби около една трета от привържениците си. За разпад на електоралното ядро на партията на Бойко Борисов обаче засега не може да се говори. Изразени в абсолютни числа, подкрепата за БСП в момента може да се оцени като 1,1 - 1,2 милиона гласа, а тази за ГЕРБ - около 1 милион гласа", посочва социологът Васил Тончев.

Данните сочат, че ДПС ще получи подкрепата на 6.2% от избирателите, за НФСБ – биха гласували 2.3% от българите, “Атака" ще получи около 2.1%, а ДСБ - 1.3 на сто.

Според анализът на социолозите покачващото се одобрение за БСП с няколко процента това за ГЕРБ, което означава, че столетницата има значително по-голям резерв. Засега подкрепата за ДПС стои на своето обичайно ниво, а националистите разпределят влиянието си между няколко формации.

„Където и да търсим причината за гражданското недоволство, проявяващо се по площадите на България, трябва да кажем, че наблюдаваната през последната година гражданска активност превръща България в друга страна. Критериите, с които сега оценяваме изпълнителната власт, са коренно различни от тези, които са били прилагани през целия период на прехода", допълва Тончев.

Според него обществото най-после е съзряло, че дейността на политиците трябва да бъде поставена под прецизен граждански контрол, ако иска те да защитават обществения интерес, а не своите лични потребности и корпоративни обвързаности.

Като цяло, оценките за дейността на новите министри са аналогични на тези, които техните предшественици от кабинета на Бойко Борисов получаваха в средата и края на мандата на ГЕРБ.

Консолидиращата се подкрепа за партиите, стоящи зад правителството е причина и за  повишаване на оценката за дейността на членовете на кабинета.

Според мнението на избирателите, най-успешно засега се справят със задълженията си премиерът Пламен Орешарски и неговият заместник - министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, които получават одобрението на 1/3 от българите. С потенциал да се присъединят към това ниво за оценка на дейността си са още външният министър Кристиан Вигенин, министърът на отбраната Ангел Найденов, министърът на труда и социалните грижи Хасан Адемов, министърът на финансите Петър Чобанов и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев", посочва още социологът, цитиран от БГНЕС.

В дъното на тази класация засега са министрите на околната среда и водите Искра Михайлова и на инвестиционното проектиране Иван Данов, подчертават от агенцията.