И миналата година, и сега избирателите дават своите предпочитания на принципа на по-малкото зло, твърдят от агенцията

Общото между предстоящите парламентарни избори и тези, проведени през май 2013 г., е, че и в двата случая избирателите дават своите предпочитания на принципа на по-малкото зло. Липсва вдъхновяващият елемент, отсъства ефектът на надеждата, който би променил ситуацията по-радикално и би довел до решаваща преднина на някой от участниците в политическата надпревара.

Резултатите от проведеното национално проучване (19-25 септември) от агенция „Сова Харис“ по поръчка на вестник „Преса“ показват, че с наближаването на датата на изборите се увеличава делът на хората, които изявяват желание да участват в тях.

В рамките на последния месец декларираната избирателна активност е нараснала с около 5%. Тези, които твърдят, че със сигурност ще гласуват и са решили за кого, представляват 58% от всички избиратели. А посочилите и конкретната избрана от тях партия са малко над 62%. Това означава, че ако тези намерения се потвърдят, между 3 400 000 и 3 600 000 ще се възползват от правото си на глас в неделя. На изборите за парламент през 2013 г. гласуваха малко над 3 600 000 души. С основание може да се предположи, че това е броят на активните в политическо отношение граждани у нас. При тази активност за преминаване на 4%-ния праг за влизане в следващия парламент ще са необходими между 140 000 и 150 000 гласа.

Сега махалото определено се намира вдясно и това води до подобряване на резултата на ГЕРБ. Според данните от проучването вероятното увеличение спрямо 2013 г. ще бъде от порядъка на около 250 000-300 000 гласа. Може да се предположи, че в предишната кампания тези гласове бяха изгубени от партията на Бойко Борисов в последния момент заради аферата „Костинброд“.

С декларирана подкрепа от около 200 000 гласа Реформаторският блок също изглежда сигурен участник в 43-ото народно събрание. На тези избори традиционната десница излиза консолидирана с нов проект и изглежда, че отново ще заеме мястото, което имаше Синята коалиция.

Дясното политическо пространство по всяка вероятност ще се допълни и от Патриотичния фронт. Кампанията на националистите показва възходяща линия и към момента подкрепата за тях ги поставя над 4%-ната бариера. По същество коалицията между НФСБ и ВМРО-БНД измества „Атака“.

Партията на Волен Сидеров изгуби доверието на привържениците си чрез подкрепата на мнозинство с присъствието на ДПС в миналия парламент.

В търсенето на нови алтернативи вдясно все по-различими за гласоподавателите стават формации като коалиция „Десните“, „Нова алтернатива“ и „Република БГ“.
След електоралния шок, който БСП получи на изборите за Европейски парламент, прогнозата за резултата на социалистите изглежда най-рискована. Декларираните нагласи обаче показват, че сред левия електорат настъпва сериозна консолидация.

Разбира се, нивото от близо 950 000 гласа, достигнато през 2013 г., изглежда непостижимо поради наличието на новите формации конкуренти за същите гласове, като АБВ и „Движение 21“. Същевременно регистрираното в изследването желание за подкрепа се доближава до тези високи резултати, като преминаването на ниво от 800 000 гласа ще превърне социалистите в трудно заобиколим фактор или най-малкото в значима опозиция на всяко следващо десноцентристко мнозинство. Що се отнася до АБВ и „Движение 21“, засега те са във фокуса на електората вляво, но имат проблеми в търсенето на различна идентичност от партията-майка.

От гледна точка на своята вътрешна организираност ДПС стои изключително стабилно. Данните показват, че резултатите от предишните избори ще бъдат превишени. Ако партията, ръководена от Лютви Местан, възвърне и влиянието си сред изселниците в Турция, присъствието й в следващия парламент ще стане още по-масирано.

Проблемът на ДПС в отношенията й с другите основни политически субекти става все по-сериозен. Движението не показа нужната чувствителност към патоса на продължилите повече от година граждански протести и това го прави неудобен партньор. Има вероятност този път удобството на позицията в центъра, която ДПС заема от години, да бъде проиграно.

Новото в сегашната ситуация е наличието на още една формация в центъра, която може да взаимодейства и в двете посоки. Според декларираните намерения след успеха си на европейските избори коалицията около „България без цензура“ е на път да потвърди резултата си и на предстоящия вот.

Ако тези нагласи на 5 октомври се превърнат в изборни резултати, то ГЕРБ ще получи около 98 депутатски места, БСП ще разполага с около 66, ДПС - с 33 места, ББЦ - 15 или 16, РБ - 14 или 15, и ПФ ще разполага с около 13 места. На тези калкулации следва да се гледа като на ориентировъчни и да се има предвид, че в тях не е включен вотът в чужбина.

Ако не се случат изненади и прогнозите се възпроизведат в голяма степен, то вариантите за следващо мнозинство са основно два. Ясно е, че следващият мандатоносител трябва да е ГЕРБ, които ще могат да направят избор. Най-очевидната конфигурация е дясноцентристко мнозинство, при което обаче трябва да включат поне два по-малки партньора. Дори и в този случай мнозинството не би могло да разчита на подкрепа от повече от 130 депутати, което го прави доста крехко. Имайки предвид тежката ситуация, в която се намира страната, такова мнозинство трудно би издържало на натиска при прилагането на наложителни непопулярни мерки, които трябва да предприеме следващото управление. Опитът, който получихме с кабинета „Орешарски“, е показателен в това отношение. Другото възможно решение (макар и с по-малка вероятност) е съставянето на голяма коалиция с участието на двете най-силно подкрепяни политически сили с възможности за включване и на по-малки партньори при изявено желание.

При този вариант трябва да се реализира конкретна програма, съдържаща най-необходимите мерки за определен период от време. След стабилизирането на обстановката вече би могло да се премине към естествения ход на нещата чрез възстановяване на политическата система посредством нови предсрочни избори. Този вариант обаче изглежда много „германски“, за което се изискват голяма зрялост и държавническа мъдрост, които засега политическият ни елит не демонстрира.

Може би чрез метода на пробите и грешките все пак ще достигнем до това решение, но не е ясно дали ще можем да платим цената на собственото си политическо съзряване.

За установяване на тежестта на личностите в предизборната обстановка прилагаме по-различен индикатор. Традиционно използваната класация е по показател одобрение или доверие. В две последователни изследвания помолихме респондентите да посочат до 5 имена на водещите български политици в момента. По този начин се получава подредба, която изтласква напред лидерите, от които според общественото мнение зависи вземането на най-важните решения в държавата. Посочени бяха над 50 имена.

Според преобладаващото мнение в момента най-много очаквания са концентрирани върху Бойко Борисов. По различен начин се откроява и ролята на Лютви Местан, който достига до втората позиция. Следват имената на предишни и на настоящия лидер на левицата - Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков. Нормално е в челото на класацията да са още президентът Росен Плевнелиев и еврокомисарят Кристалина Георгиева. Водеща роля се определя и на лидерите на партиите с шанс за влизане в следващия парламент.

Изследването е направено по поръчка на вестник „Преса“ в периода 19-25 септември 2014 г. от агенция „Сова Харис“ и е представително за пълнолетното население на България. То е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души.