Няма да позволя лични отношения, кавги или партийни сметки да навредят на националния интерес на България. Имаме диалог с премиера по всички въпроси, които засягат положението на България в Европа и българския интерес в ЕС.
Това заяви по БНР лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев в отговор на въпрос за промененото отношение на Бойко Борисов към него.
"Трябва да настояваме за политика на общо укрепване на европейските граници, не само на шенгенските. Европа се намира в безпрецедентна криза. Преди десет години, когато България бе на ръба на своето присъединяване и аз водих този процес, не можех да си представя, че Европа може да бъде в такова тежко положение, пред дезинтеграция", коментира Станишев.
Той посочи, че са готови да предоставят нова визия за реформи, които не са реформите на десните, орязващи социални права и балансиране на бюджети, а реформи, свързани със създаване на работни места и образование.
"Оттук нататък предстои сериозна битка за превръщането в реалност на новия план за младите хора в Европа, който е инициатива на ПЕС. Изтичащата тази година Младежка гаранция като ресурс трябва да бъде постоянен инструмент на Европейския съюз за подпомагане на младите хора. Планът на европейските социалисти включва три ключови стълба: образование, достъп на младите до култура и грижа за децата", каза още Сергей Станишев.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика