Министерството на отбраната обяви, че в складовете му всеки момент може да се самовзривят 867 тона артилерийски изстрели, авиационни бомби и други муниции от съхраняваните общо 4734 тона опасни боеприпаси, пише "Труд".

Спешно е обявена специална обществена поръчка, с която се търси фирма, която да унищожи първо 867 тона, чието състояние е „предпоставка за самовъзпламеняване“. „Последствията от възможните взривове са с непредвидими последици за личния състав, околната среда и за намиращите се в близост населени места“, е записано в мотивите за обявяването на спешна поръчка. За останалото количество боеприпаси трябва да бъдат намерени пари, за да бъдат унищожени най-късно до три години. По предварителни разчети трябва да бъдат дадени около 10 млн. лв.

Фирмите, които кандидатстват за утилизацията, могат да разчитат на това да използват за унищожаване и полигоните на Сухопътни войски „Сливница“ и „Корен“. Към този момент всички фирми в България, които извършват утилизация, имат по няколко взрива на сметките си. Няма и завод или площадка, на която да не е загинал поне един работник. Интересът на фирмите към новата обществена поръчка е висок и повечето от тях ще се борят да вземат 900 000 лева.

В обществената поръчка е включен за първи път „Пакт за почтеност“, който трябва да бъде подписан от МО и участниците в конкурса. С него военните се задължават да не приемат подкупи и подаръци, а частниците да не ги предлагат.

Във вторник парламентът ще гласува и закон за унищожаване на 900 тона касетъчни бомби, съобщи депутатът Валентин Радев. Те ще бъдат утилизирани от испанската фирма „Експал България“ АД, която има производствени цехове до Габрово. Преди три години там загина жена, която разглобяваше мина, произведена в Тайван.

Страната ни е една от 94-те държави, които на 3 декември 2008 г. подписаха в Осло конвенция за касетъчните боеприпаси. България се ангажира да унищожи всички подобни бомби. През 2011 г. Народното събрание ратифицира споразумението, което ни задължава да унищожим запасите от касетъчни боеприпаси не по-късно от 8 години след подписването на документа. Крайният срок за България е 2019 г.