Важно е словото, не буквата

Д-р Елена Георгиева

Няма по-красив български празник от този на светите братя Кирил и Методи. Едва ли можем днес да си представим огромния смисъл на това - Словото Божие да прозвучи за миряните на език, който всеки може да разбере. Преди Кирил и Методи този подвиг е предприеман в пълен обем само от св. Йероним, от Мероб и от Вулфила, като частични преводи на Библията е имало още и на латински (преди Йероним), на коптски и на грузински.
Да мислим културата на християнска Европа без Библията е нелепо.
Затова и делото на Кирил и Методи е епохално – свежда тази култура до всеки, който влезе в Божия храм и прави най-важният интелектуален медиум

достъпен за всички вярващи

Ето защо ми е малко обидно, когато чувам, че празнуваме деня на някаква азбука. Азбуки през 9-ти век е имало много – около осем само в Европа. Някои са изчезнали, други са останали, но колкото и голямо да е било историческото значение на отделните азбуки за противопоставяне на асимилативни тенденции – например за грузинци и арменци – спрямо Русия или за българи, сърби и румънци – спрямо гръцкия Фенер, днес да се слави азбука е меко казано странно. Трудно е да се твърди, че арменската, гръцката или грузинската азбука към днешна дата са сами по себе си белег за култура по-висока от да речем френската или немската. А твърдението, че с приемането на латиницата поляци и чехи са станали по-малко културни е меко казано налудничаво.
Било е лесно да се обясни на децата в килийното училище – простичко – че Солунските братя са ни дали азбукито, но от превръщането на това простичко обяснение в разказ за възрастни, делото на Кирил и Методи не печели, може би дори губи. Не разбирам какъв е поводът за гордост, че подобно на гърците и ние сме вкарали още една азбука в надписите на еврото. Това е факт, но превръщането му в слава напомня повече за бай Ганя, нежели за Кирил Философ и епископ Методий.
Защото величието на солунските братя е в делото им –

преводът и разпространението на Светото писание

на близък до говоримия език.
Това би трябвало да разбират дори и атеистите. Защото християнската култура определя идентичността ни и днес. (Разбира се  с всичкото уважение към други съществуващи в страната религии.) Но чрез нея сме станали част от онова, което днес наричаме Западния свят.
Дали изписваме думите, които изразяват тази ни идентичност с едни или други букви е въпрос на удобство или просто на традиция. Но важна е не буквата, а Словото.