Финансовият министър Владислав Горванов обяви, че до края на следващия месец ще обяви името на новия шеф на БНБ, който ще седне в стола настоящия - Иван Искров. Министърът съобщи новината в кулоарите на парламента. Горанов подчерта, че имената, които са се появили в публичното пространство са верни и с тези хора, както и с други се водят разговори. Той не скри, че двама от кандидатите са Димитър Радев и Николай Георгиев.
Кариерата на Димитър Радев е започнала във финансовото министерство през 1980 г. Той е бил директор на “Финанси на областите и общините”, главен директор на управление “Бюджет”. В трудните 1992 до 2001 г. е заместник-министър на финансите и отговаря за бюджета и държавните разходи. През 2007 г. правителството го предложи за заместник- управител на Банката за развитие на Съвета на Европа - най-старата междудържавна финансова институция. Основана е през 1956 г. като Фонд за социално развитие, а на 1 ноември 1999 г. е преобразувана в банка.
Роденият през 1965 г. в Бургас Георгиев е завършил УНСС - “Макроикономическо планиране”. Той има магистърска степен по икономика от университета в Делауеър и докторска степен от университета в Мериленд. За кратко през 2000г. и 2001 г. Николай Георгиев бе заместник финансов министър, предложен от финансовия министър тогава Муравей Радев. След това той бе харесан от МВФ и стана представител на България в централата на фонда. Георгиев е работил и в изследователския отдел на Световната банка.През 2007-2009 г. той отговаря за ЮАР, след което оглавява мисията на фонда за Молдова.
Още от България
Патова ситуация в парламента – ще изберат ли днес депутатите председател на НС
Осемте политически сили вече са декларирали съставите на своите парламентарните групи в деловодството, стана ясно във вторник
Слънчева сряда с умерен северозападен вятър, зима в края на седмицата
Рязка промяна на времето в петък - ще започнат валежи от дъжд, а по високото в планините - сняг
Министър Тахов: Ще извършим повторни проби за чума по овцете
Той подчерта, че решението за втора проба не е продиктувано от съмнения в първоначалните резултати, а е мярка за възстановяване на доверието между институциите и засегнатите страни.