Огнян Минчев*

И пет лева хонорар не заслужава тази врачка(Александър Дугин, б.р.), която предвещава края на модерния свят. Няма нито един сериозен мислител от последните 50-70 години, че и по-отдавна, който да не вижда края на модерния свят. Този край в определени отношения вече е настъпил, отдавна е настъпил или се случва пред очите ни. Въпросът е в това, накъде отиваме след края на модерния свят? Да хвърлим Просвещението в коша и да се върнем към традиционализма? С цялото ми уважение към традицията, историята не върви назад. Понякога се спъва и се хлъзга назад за исторически мигновения - но често след това ги наваксва с истерични скокове наречени революции. Революции, призвани да донесат светло бъдеще, но по-често носят 

гилотината и червения терор

 Ние не живеем в епохата на Жозеф дьо Местр и Едмънд Бърк, когато традицията и модерността са теза и антитеза. Ние живеем в епоха, когато пътят на човека напред е възможен само чрез третата стъпка - синтеза. Снемането на еволюционното съдържание на традицията и на модерността в една следваща стъпка към нещо ново, нещо трето, по-сложно, но и по-вдъхновяващо. (Нито за миг не ми идва на ум да идентифицирам това бъдеще с карнавалните фойерверки на "постмодернизма" - като е пост, да си намери име, тогава ще говорим и за бъдещето му...) 
Трубадурите на "войната между континентите" 

не ни водят към бъдеще, 

а прикриват комплексите на една многовековна неосъщественост. Неосъщественост на месианска имперска мечта поради незрелост на собственото цивилизационно развитие. Русия най-вероятно има бъдеще на културно и духовно самоосъществяване, което да се окаже впечатляващо. Но това бъдеще няма да изгрее от евразийския традиционализъм, от традициите на Златната Орда, от мрака на землянките и безправието на обикновените хора пред лицето на всемогъщото самодържавие. Това бъдеще ще дойде в резултат на благотворна еволюция на всички светли импулси и идеи, дошли от руската литература и музика, философия и духовност, наука и творчество. Това бъдеще ще дойде тогава, 

когато спрат да свистят нагайките,

 когато затворят психушките, когато съдбата на Русия попадне в ръцете на свободни хора, а не на "вертикала на властта". 
Дугин иска да бъде лидер на световната консервативна революция. Но да бъдеш консервативен не означава да бъдеш ретрограден утопист, да пенсионираш Просвещението и да се върнеш в утробата на крепостничеството и несвободата. Да бъдеш консервативен означава да носиш съзнанието за ползотворност на традицията и разума за вплитането й в променящата се картина на света по пътя към една нова епоха. Нужно ли е да воюваш с "либералите"? Да, нужно е да възпираш тези, за които традицията е баласт, а не преживяна мъдрост, които винаги почват от нулата, защото нищо сътворено преди тях няма стойност. И които никога не създават нищо стойностно именно поради тази причина. Но, Боже мой, какво общо има това с постимперския сомнабулизъм на евразийския пророк Дугин...?

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg