26 Февруари, 2026

Закъсали банки ще могат да теглят заеми от Гаранционния фонд

Закъсали банки ще могат да теглят заеми от Гаранционния фонд

Фондът за гарантиране на влоговете ще може да дава заеми на банки, които имат нужда от ликвидна подкрепа, за да се предотврати изпадането им в неплатежоспособност, пише Капитал Daily. Това е една от новостите, които се прокарват с пренаписания от Министерския съвет проект на закон за гарантиране на влоговете. В четвъртък той беше приет на първо четене от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Промяната на сегашната нормативна уредба идва по линия на европейски директиви, но също и заради забелязани слабости покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). С новия закон ще се дадат допълнителни източници на финансиране на фонда при недостиг на средства и ще се прецизира системата за назначения в ръководството му.


За кого е помощта

В сегашния закон изрично е записано, че средствата на фонда могат да се ползват само за изплащане на сумите по влоговете до гарантираните размери. С промяната ще се даде още една възможност за използване на събраните в него средства. Те ще могат да бъдат предоставяни на банките при нужда като заеми или за увеличение на капитала, но след съгласуване с БНБ. Тя трябва да прецени дали банката кандидат има само ликвидни проблеми, тъй като такива с капиталови проблеми няма да бъдат спасявани по този начин. Размерът на финансирането от фонда ще е съобразено с обема на гарантираните влогове, привлечени от банката в нужда. Като обезпечение фондът ще може да ползва не само държавни ценни книжа (ДЦК), но също вземания на банката по отпуснати кредити.

Предоставянето на заеми от фонда не трябва да се счита като негово основно и регулярно задължение, коментираха експерти от правния отдел на БНБ, защитавайки поправката по време на дискусията в парламентарната комисия. Според тях такава ранна интервенция ще даде възможност за стабилизиране на затруднената банка, за да не се стига до задействане на схемата за изплащане на гарантирани депозити. Друг техен аргумент е, че така банките ще поемат своята отговорност в кризисни ситуации, доколкото средствата на фонда са събрани именно от тях. Промяната е отговор и на упреците, че при проблем в банковия сектор несправедливо се товарят бюджетът и данъкоплатците като първи източник на спасителни средства. Експертите обясниха още, че оказването на такава подкрепа от фонда няма да се счита за форма на държавна помощ.

Още промени

По време на дискусията депутати изразиха притеснение, че фондът може да остане недофинансиран, ако се въведе промяна в начина, по който банките правят отчисления в него. В момента те внасят встъпителни вноски и годишни, пресметнати на базата на привлечените от тях депозити. Предложенията за промяна са да отпаднат встъпителните вноски, годишните да останат, но само до размера на привлечените гарантирани влогове, което автоматично означава, че ще се превеждат по-малки суми във фонда. Очакванията са това да се компенсира с друго нововъведение, според което банките с по-рисков рейтинг ще плащат по-високи годишни вноски във фонда.

Според експерти, говорили пред парламентарната комисия, в кризата с КТБ Фондът за гарантиране на влоговете се е показал като един от най-добре капитализираните в Европа, макар че на практика не му достигнаха над 1 млрд. лв. за изплащане на депозитите от банката. Дори и така с новия закон ще му се даде възможност да е още по-гъвкав в набирането на финансиране, което не му достига. С промените той ще може да привлича заеми с одобрение само на Министерския съвет. Разширява се и обхватът на инструментите, в които ще може да инвестира, за да получава по-висока доходност.

С новия закон ще се запази независимостта на фонда, доколкото трима от петимата му членове ще са номинации на Министерския съвет, БНБ и Асоциацията на банките. Управителят на фонда ще има право на две номинации. Според депутати от комисията по бюджет и финанси е добре един от членовете на управителния съвет на фонда да се избира от парламента, тъй като фондът има право да ползва държавни средства. Това обаче поражда дискусия дали няма да се промени статутът му и от изцяло частна институция той да се превърне в публичен орган с ангажименти към обществото.

Сподели:

Коментари (0)

ВСС заседава по назначението на временно и.ф. главен прокурор

ВСС заседава по назначението на временно и.ф. главен прокурор

"Моето убеждение е, че временно изпълняващият функциите на главен прокурор стои много по-близо като фигура до титулярния, отколкото до който и да е друг административен ръководител, именно поради обема власт и правомощията, които упражнява", заяви служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов

Протест пред  ВСС:  Освободете съдебната власт от Борислав Сарафов

Протест пред ВСС: Освободете съдебната власт от Борислав Сарафов

Докато кадровиците обсъждат евентуалната му смяна, под прозорците на сградата се провежда протест на "Правосъдие за всеки"

ИТН призова за оставки на земеделския министър и шефа на БАБХ

ИТН призова за оставки на земеделския министър и шефа на БАБХ

Според зам.-председателя на ПГ на ИТН Станислав Балабавнов, като заместник-министър в правителството на Кирил Петков - Иван Христанов, в чийто ресор е БАБХ, има огромни интереси в производството на храни и в извършването на лабораторни проби