Моно Петра, художник

 От няколко дни следя публикациите в различни медии във връзка с учебниците по история. Проф. Евелина Келбечева и Христо Христов сякаш се борят с вятърни мелници, опитвайки да наложат изучаването на комунистическите зверства между 1944-1989 г. Десетилетия работа по архиви с 

доказателства за голямата лъжа,

 в която живяхме отново се замита под килима, сакън тридесет години след промените да не започне поредно поколение да търси истината през този "толкова велик период от българската история."

Гледам тази битка на тези двама души, а в мен напира отчаянието за това, колко равнодушно общество се оказахме и какви поражения ни е нанесъл комунистическият режим.
Въобще не смятам да обвинявам комунистите за поредното отлагане на историческите факти. Комунистическата /социалистическата партия/ борави с огромен ресурс от манипулатори, професори, доценти, че и асистенти, които както и да го погледнем нямат никаква вина, че си държат на своето. Те защитават дедите си, родителите си, защитават и престъпления, за които може да им бъде потърсена отговорност по съдебен път. 
Проблемът е другаде! Как така се получи, че жертвите и техните деца изгубиха интерес към миналото си. Толкова ли не ви пука за пролятата кръв, че сте оставили на двама човека да ви водят битките за образованието на децата ви? Къде се спотайвате, ви питам? Къде? 
Като ви видя какви европейци сте и как бистрите световната политика, като видя какъв демократичен комсомол се е настанил в главите ви, се сещам за дружинните в училище. Същите тия дружинни, които продължават да определят живота ви. 

Без памет и истина сте нищо,

 запомнете го, и не се сърдете на онези, които вече трийсе години ви пишат учебниците. Не е далече времето, в което очаквам да прочета в същите тия учебници, че комунистическите сатрапи са изпитвали дискомфорт, затривайки цвета на българската нация. Вече виждам тяхното разкаяние, че им се е наложило да убиват. "Такова било времето," казват.

Питам ви, докога ще се правите на десни, на зелени, на социалдемократи, на седесари, на всякакви други.... Толкова ли е трудно да разберете, че единствената кауза в живота ви е да зачетете паметта на мъртвите си родители. Не ви карам да хващате гората с пушка в ръка, а да подкрепите двама човека, на които им минава живота, да ви защитават каузата, от която не виждам да имате нужда. Вече виждам как пишете под моя текст, че трябва да се свали правителството и да дойде незнайно какво, за да се променят учебниците, но ще ви репликирам, че вие умеете да приватизирате, а когато става дума за родовата ви памет, незнайно защо трябваше Станишев да дойде на власт, за да ви отвори досиетата с цялото страдание на родителите ви. Май всичко е загубено... Ако и сега оставите друг да ви пише историята, по-добре да затваряме цирка и да не се мъчим повече с истина и лъжа.