Защо Австралия не загърби политическите различия и не номинира Кевин Ръд за генерален секретар на ООН.

Този въпрос задава в свой коментар Питър Хатчър за електронното издание "Sudney Morning Herald".

Той посочва, че редица държави са излъчили свои кандидати за високия пост. Австралия обаче не е сред 15-те страни в Съвета за сигурност към ООН, които ще определят новия шеф на Организацията.

Сред тях най-важни са петте постоянни членки на Съвета - САЩ, Китай, Великобритания, Русия и Франция, всяка от които има право на вето върху всеки кандидат.

Австралия има само една възможност за принос в това решение, но само ако номинира свой кандидат. Единственият подходящ за поста е Кевин Ръд.

Хатчър посочва, че Ръд не се ползва с одобрението на своите сънародници. Министър на имиграцията Петър Дътън заяви през април, че Ръд е вредител, и е по-добре да помисли за своето пенсиониране, да играе голф или да си купи каравана, макар Ръд все още да е президент на Института за политика, базиран в Ню Йорк.

Освен това неговата Партия на труда го подкрепя като кандидатура за ООН, въпреки яростната критика на част от съпартийците му. Кристина Кенеали дори го нарича "психопат нарцисист".

Независимо от това, според Хатчър много по-съществен е въпросът дали ще бъде направен правилният избор за генерален секретар на ООН. Притесненията му са свързани с конкретните номинации и резултатите от първото неформално гласуване в Съвета за сигурност към ООН.

Какви са всъщност алтернативите на Ръд - Кларк от Нова Зеландия, Сърджан Керим от Македония, Весна Пушич от Хърватия, Кристина Фигерас от Коста Рика, Наталия Герман от Молдова, Игор Лукшич от Черна гора, Данило Тюрк от Словения, Ирина Бокова от България или Антонио Гутериш от Португалия.

Последните две номинации често се споменава като най-силните претенденти за поста. Освен това прави впечатление, че повечето от тези кандидати са от Източна Европа – регион, който до този момент е нямал свой председател. Освен това много се дискутира този път да бъде избрана жена. По тези причини, наблюдатели на ООН заявяват, че най-вероятно ще бъде избрана жена и то от Източна Европа.

На тези критерии отговоря номинацията на България – Ирина Бокова, която се смята за фаворит за високия пост. Българката е популярна в рамките на системата на ООН като ръководител на културната секция на организацията - ЮНЕСКО. В същото време обаче има слухове, че Бокова е в близки отношения с Русия и Владимир Путин. Този факт е предпоставка, българката да получи подкрепата на Москва, но в същото време да предизвика налагането на вето на кандидатурата й от страна на САЩ, Франция и Великобритания.

Вторият много съществен момент е, че в първата класация на номинираните кандидати миналата седмица се получи огромно разбъркване. Това стана след проведеното сред 15-те членове на Съвета за сигурност, тайно неофициално гласуване.

Резултатът от анкетата постави Бокова трета. Хелън Кларк стана шеста. Водещият кандидат се очерта да бъде бившият министър-председател на Португалия - Антонио Гутериш. Тоест, фаворитът вече не е нито жена, нито е от Източна Европа, коментира журналистът.

Тези резултати, както и коефициентът на вето и геополитиката са игра в Съвета за сигурност, показват, че конкурсът е широко отворен. Решението се очаква през октомври. И е въпрос на добра воля, Австралия, да загърби партизански антагонизъм или лична неприязън към Рът и да го излъчи като свой кандидат за генерален секретар на ООН.

Както казва бившият австралийски Лидерът на либералите Брендън Нелсън „ Ръд ще бъде "невероятно блестящ", той е като "по поръчка" за тази работа.

"Аз може да дискутирам дълго с неуспехите на г-н Ръд, но мисля, че това е повод, за да покажем най-доброто от себе си като австралийци“.

Всъщност важният въпрос сега е - Австралия не избира кой да бъде генерален секретар на ООН. Но решението, което трябва да вземе кабинетът, е дали да пренебрегне Ръд, или да се даде възможност на Австралия да се пребори за високия пост, пише в заключение Питър Хатчър.