Там, където Западът вижда „руски империализъм“ Москва вижда „отбранителен рубеж“, пише в своя статия авторитетното издание Financial Times, цитиран от kavkazcenter.com.

Руският президент се придържа към много стари традиции в манталитета на страната си. И неговото слизане от сцената няма да промени нищо, защото най-вероятно неговият приемник ще продължи да провежда неговия курс на управление.

Руският проблем съвсем не е нов. Той възниква още преди 200 години, а дори и по-рано, в края на наполеоновия период, когато между Русия и Европа се появява пропаст заради различните ценности /ценностите на Русия – като монголски улуз, винаги са били антиевропейски/.

През 19 век Русия запазва авторитарния режим, докато в същото време в Европа започва да се налага либералната демокрация. В същото време Русия продължава да е 

държава, която застрашава Европа

Как може да се защити Европа от една агресивна държава, която се придържа към един различен, чужд светоглед? Този проблем съществува и тогава, и сега.

Европейските лидери са на мнение, че балансирането на силите е гаранция за сигурност. Русия се стреми към стратегически дълбочини – нейните граници да бъдат колкото може по-далече от централните райони на страната.

Исторически Русия никога не се е задоволявала с това да има естествени и лесно защитими граници, а се е спирала само, когато се е сблъсквала със отпора на могъщи държави.

Там, където Западът вижда „руски империализъм“ Русия вижда „отбранителен рубеж“ и търси защита.

С течение на времето съпротивата от страна на германските държави на запад, Англия, а след това и на САЩ на юг, на Китай и Япония на север, ограничиха зоната на руската заплаха в северните и централни части на Евразия, в бившите незаконни територии на Червена Русия.

От гледна точка на Русия, държавите в това пространство трябва да избират не между своята независимост и хегемонията на Русия, а между хегемонията на Русия и на нейните съперници. В Москва смятат, че в момента в Украйна сега се води именно такава битка.

Русия винаги е била против това в Европа да доминира една държава, а и до сега не й е по душа европейското единство.

Причините за това са лесно разбираеми: Русия може да се мери с Англия, Франция или Германия, но тя никога не може да се сравнява с една обединена Европа /както е било и през 1941 г./, която, подобна на САЩ, изглежда гигант в сравнение с Русия, що се отнася до население, богатство и влияние.

Опитите да внесе разкол между европейските страни и между Европа и САЩ, я отдалечават от възникването на евентуална заплаха.

Опасенията на Русия се засилват и заради чувството за уязвимост. Икономиката й е в стагнация, технологически сериозно изостава, а външните сили – Китай, Западът и Ислямът, гледат с презрение на някогашна Русия.

Именно затова в Москва са провокирани да заемат агресивна позиция, за да прикрият собствената си безпомощност и уязвимост – гръмогласно напомняйки, например, за своите 

ядрени оръжия

След повече от 20 години на надежди, че Русия може да стане пълноправен член на западния световен ред, Западът беше шокиран от внезапното възраждане на руския проблем.

Но заплахата от него е много по-ограничена. И не става дума за компрометиране на режима, а преди всичко за упадък на държава, която се опитва да възроди своята мощ. С това може да се справим.

Наред с това трябва да се даде нов тласък на проекта за европейска интеграция. Нужно е НАТО да има свое присъствие в страните от Прибалтика, както и да ба бъдем подготвени за евентуални хибридни конфликти.

Но във все по-глобализиращия се и многополюсен свят, възспирането не ни върши работа, както по време на Студената война.

Западът не може да продължава да държи в ъгъла страна, която има свое място в голямата световна икономика и би било геополитическо престъпление да бъде отсталбвана една държава, която играе важна роля в „политическото и стратегическо равновесие, особено в Азия“ в това число и във войната срещу исляма.