Държавните глави от цяла Централна Европа се събраха във Варшава, за да обсъдят пътищата за придвижване на регионалните инфраструктурни проекти. Към тях се присъедини президентът на САЩ Доналд Тръмп.

В срещата на върха „Три морета“, свикана от президентите на Полша и Хърватия, участваха страни, разположени между Балтийско, Адриатическо и Черно море. Участниците се ръководят от концепцията за свободна, мирна и единна Европа, пишат Ян Бжежински и Дейвид Корани в изданието Atlantic Council, цитирани от БГНЕС.

Двадесет и осем години след падането на Берлинската стена при реализирането на това виждане беше постигнат напредък. Присъединяването на страните от Централна Европа към НАТО и Европейския съюз допринесе за укрепване на сигурността, стабилността и процъфтяването на целия континент, а също и на трасатлантическия съюз. Това са сериозни успехи, но процесът още не е приключил.

Икономическите и социални проблеми на Европа и новите проблеми в областта на сигурността се добавиха в списъка от срочни за завършване неща и консолидацията на проекта за европейска интеграция, имащ решаващо значение за стимулиране и укрепване процъфтяването на ЕС като цяло.

Главната задача се състои в това да бъдат преодолени проблемите с инфраструктурното наследство. Повече от половин век след края на Втората световна война инфраструктурните връзки на континента бяха съсредоточени върху развитието на оста Изток-Запад. По време на Студената война тръбопроводите, доставящи съветски петрол и газ в Централна и Източна Европа, също служеха и като оръжие за подчинение и контрол.

След падането на Берлинската стена страните от региона по разбираеми причини се съсредоточиха върху интеграцията на своите икономики с напредналите западни пазари, при това пренебрегвайки развитието на вътрешната инфраструктура по оста Север-Юг.
През 2015 г. Хърватия и Полша се заеха с ускоряване на строителството и модернизацията на енергийната, транспортна и телекомуникационна инфраструктура в Централна Европа. Тези проекти обещават едновременно да засилят икономическото взаимодействие и между националните икономики в региона на Трите морета, и между самия регион и Западна Европа.

Присъствието на Тръмп на срещата би могло още повече да подчертае потенциала на Инициативата „Три морета” (ИТМ).
Реализирането на целите на срещата на върха „Три морета“ ще доведе до положителни стратегически последствия за Европа. Първо, това ще създаде мощна мрежа от икономически артерии, в това число и тръбопроводи, електропроводи, автомобилни и железопътни пътища и телекомуникационни линии, което мобилизира икономическия потенциал на региона, в който живеят 105 млн. души с общ БВП 3,3 трилиона долара. Освен това, разширяването на енергийните мрежи в региона на „Три морета“ ще позволи диверсификацията на енергоизточниците за страните от Централна Европа. Това ще доведе до повишаване на енергийната сигурност.

Ако се гледа по-широко, инициативата „Три морета” предлага на континента път за разумен, стабилен и всеобхващащ икономически ръст. Използването на икономическия потенциал на Централна Европа трябва да бъде от полза за целия континент. Централноевропейското процъфтяване е мощно, макар и често недооценявано средство за увеличаване на икономическата конкурентноспособност на Европа на световния пазар и нейната способност да се противопоставя на неговите постоянни промени.
Присъствието на Тръмп на срещата би могло още повече да подчертае потенциала на ИТМ. Вашингтон отдавна призна, че икономически процъфтяваща, стабилна и неделима Европа е по-надежден и ефективен партньор през този век на глобални сътресения. Американското одобрение на концепцията за „Три морета“ напълно ще съответства на виждането за единна Европа, също така, както и политиката на САЩ за подкрепа на енергийните мрежи за диверсификация на енергоносителите за региона и Европа като цяло.

Успехът на срещата на върха ще се определя от единството, изразено от участниците в нея, и тяхната способност да установяват приоритетите и да реализират междурегионални проекти в тясно сътрудничество с европейските институции.
Това ще бъде ключът към осигуряване на дългосрочна поддръжка не само от страна на ЕС и САЩ, но и на други международни бизнес общности. Откритостта, прагматизмът, благоприятният инвестиционен климат, нормативната конвергенция, партньорството между държавния и частния сектор, финансовата помощ от европейските фондове и постоянната поддръжка от страна на властите – това е пътят към успеха. Инфраструктурата е фундаментът на икономическия растеж, процъфтяването и устойчивостта. Освен това е и крайъгълен камък по пътя към създаване на единна свободна Европа и на трансатлантическия съюз.