Критиците на президента Барак Обама за външната му политика "настояват САЩ да не бъдат ограничавани от Кипър или България в реакцията си на руската инвазия и анексирането на части от Украйна".

Това написа тази седмица в редакционната си позиция в."Вашингтон пост" по повод речта на президента пред дипломиращите се във Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт, пише „Дневник”.

Коментарът, озаглавен "В Уест Пойнт президентът Обама върза ръцете на Америка във външната политика", се критикуват идеите му как би трябвало САЩ да се държат по света по-сдържано, отколкото досега. Реакцията на значителна част от американските медии, включително на либерално издание като "Ню Йорк таймс" също бе по-скоро отрицателна. На много места се изтъква, че изглежда и военните не са във възторг от визията на Обама, защото речта му била посрещната с откъслечни аплодисменти и доминиращо хладно мълчание.

Споменаването на България става в редакционен коментар, започващ с думите: "Президентът Обама пренареди глобалните ангажименти на САЩ по начин, който разклати доверието на мнозина американски съюзници и окуражи някои врагове". "Това ограничаване на американската сила противопоставя Обама на всеки един американски президент от Втората световна война насам", допълва още "Вашингтон пост".

Кипър и България напоследък са споменавани във водещи западни издания като принадлежащи на групата европейски страни, които ако не симпатизират открито на Москва, то поне се противопоставят на санкции срещу управлението на президента Владимир Путин. В тази група често се виждат имената още на Унгария и Австрия. (Кипър и Австрия са членки на ЕС, но не и на НАТО - бел.ред.)

Медиите с интерес очакваха речта на Обама, защото тя бе първата пред военните от избухването на украинската криза, но множество издания обобщиха, че вместо нова визия за външната политика са чули повторение на логиката, по която досега Вашингтон действаше конфликт по конфликт. Освен това тя бе произнесена ден след националния празник, в който САЩ почитат паметта на всички сражавали се и загинали за страната.

Като илюстрация на убеждението си, че премереният подход е по-ефективен, Обама даде пример с думите "Способността ни да формираме световното мнение помогна да изолираме Русия веднага. Заради това, че Америка е водеща, светът незабавно осъди руските действия", както и че украинците са провели в неделя демократични избори за нов президент.

В словото си той изреди като основни моменти на идеята за това как страната трябва да действа по света следното:

- да използва армията си, когато са застрашени фундаментални национални интереси на САЩ или американски граждани;

- да се направи завой в борбата с тероризма като се подсилят партньорствата с държавите, където терористите опитват да изградят свои мрежи;

- да се продължи подсилването и поддържането на международния ред чрез развиването на институции като НАТО и ООН;

- подкрепа на демокрацията и човешките права по света - не само от някакъв идеализъм, а като един от елементите на американската национална сигурност.

Обявяването на специален фонд от 5 млрд. долара за развиване на подобни партньорства бе коментирано като потвърждение, че това е подход с много по-малко разходи, отколкото изпращането на американската армия по горещите точки на света и създаването на нови врагове.

Но също така се припомни, че в Афганистан сериозното обучаване на местни сили започна цели 9 години след свалянето на талибаните от власт, а в Сирия до последно се чакаше Москва и влиянието й върху Башар ал Асад да изиграе някаква роля в спиране на кръвопролитията и се забави координирането на подкрепата за сирийски бунтовници от Саудитска Арабия, Катар и Турция.

Изграждането на устойчиви коалиции и на ефективни местни сили изисква дългосрочен ангажимент и ресурси, което според критиците на Вашингтон не е най-силната страна на САЩ, коментира "Ройтерс". За сметка на това бързото оттегляне от конфликти заради вътрешнополитически интереси оставя повече проблеми, отколкото да решава, допълват те.

В този контекст "Уолстрийт джърнъл" писа в събота за пореден път за растящата вероятност бившият държавен секретар Хилари Клинтън да се кандидатира за изборите за президент през 2016г., като на няколко места акцентира на отношението й към армията. "Според бивши и настоящи съветници в президентската администрация тя е била по-благосклонна от Обама да се употребява военна сила и е гледала на нея като на важно допълнение към дипломацията. "По време на обсъжданията ни тя общо взето беше човекът, който се изказваше в подкрепа на военни действия. Тя нямаше проблем с американска военна акция", казва Бен Роудс, заместник на президентския съветник по въпросите на националната сигурност.