Когато Арабската лига обяви на срещата си на върха през март, че възнамерява да създаде обединено командване на съвместни арабски въоръжени сили, това бе посрещнато с насмешлив скептицизъм. Като се има предвид колко са разделени арабските държави и колко зле са завършвали повечето усилия за арабска военна координация, това масово бе прието като поредния празен реторичен жест, коментира "Ню Йорк таймс" в статия, озаглавена "Обединена армия за арабския свят?".

Арабските правителства обаче упорито полагат основите на тези обединени сили. На 22 април началник-щабовете на арабските армии се срещнаха в Кайро, за да започнат да определят какъв да е съставът им, правилата за влизане в бой и бюджетът. Предложенията им трябва да се ратифицират от държавните лидери до три месеца.

Въпреки амбициозните мащаби на тази програма и многобройните спънки, заради които тя може да се провали, арабските страни изглеждат решени тя да проработи. Ако се появи такава военна сила, дори и да се използва само при ограничени обстоятелства, това ще промени регионалния стратегически пейзаж и отношенията между арабските държави, се казва в статията.

Възходът на "Ислямска държава" и може би дори още по-тревожното разширяване на влиянието на Иран в арабския свят чрез клиенти и подизпълнители в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и другаде, създадоха рядък консенсус сред сунитските арабски правителства. Те се обединяват около мнението, че са изправени пред недопустима криза и че вече не е възможно да се разчита на американска намеса. Арабските държави, изглежда, са стигнали до извода, че ако не се обединят срещу тези две предизвикателства, е напълно възможно да се окажат надвити от радикалните джихадисти или персийските империалисти, или и двете, се отбелязва в статията, цитирана от БТА.

Арабските държави обаче са разделени по немалко съществени въпроси и това може да ограничи ефективността на такива въоръжени сили. Египет и Саудитска Арабия са на различни позиции по сирийския конфликт. Оман и Катар са на различни мнения за Иран и движението "Мюсюлмански братя", които допълнително се разминават с тези на други страни от Съвета за сътрудничество в Залива.

Арабските страни дори нямат единна дефиниция що е тероризъм (който се води основната мишена на съвместните военни сили): например дали "Мюсюлманските братя" са терористична групировка или не.

Освен политическите разногласия арабските страни ще трябва да преодолеят и фундаменталното недоверие, което ги разделя от десетилетия. Дори на този ранен етап Ирак, където мнозинството от жителите са шиити и който поддържа силни връзки с Иран, изрази дълбоко безпокойство от предложението за обединени арабски военни сили. Едно от най-значимите и широко разпространени възражения е страхът, че тези военни сили неизбежно ще са доминирани от сунитите, което ще изостри верските напрежения в региона, се отбелязва в статията на в. "Ню Йорк таймс".