Руският журналист и анализатор Аркадий Бабченко, известен като един от най-яростните противници на Владимир Путин, публикува днес в  Каспаров.Ру своя изповед за преживяното, след фалшивия разстрел. Бабченко се укрива през последните години от режима в Кремъл, но е бил открит в Киев и поръчан за отстрел. Украинските специални служби засекли мократа поръчка, идваща от Москва, но за да спасят журналиста инсценираха преди дни убийството му. След осветяването на истината в социалните мрежи и много издания обвиниха Бабченко и украинските власти за действията им. Ето изповедта на журналиста към критиците му, конструирана в шест изречения:

Едва оживял, четеш как Сергей, Саша или Миша с умен поглед те учат на морал.

Смешното е, че за всичко това те пишат с такава сериозност. Седят напълно сериозни, надуват бузи, изливайки своя висок морал от малкия екран. Размахват ти пръст и те размазват с презрението си. И всичко това е невероятно значимо.

Eдва изпълзял от моргата, от теб капе кръв с километри и навсякъде вони на пушечно месо, будуваш нощем, преживявайки своето убийство, с месеци усещаш цевта в челото, очаквайки изстрела, с месеци преживяваш в пълно съзнание, че вече са платили за твоята смърт, че ти си обречен! Фиксиран си в тази смисъл, разбира се – стряскащ за жена ти, която даже вече не е в истерия, този стадий е приключил още преди дни, а сега си вече абсолютно, напълно опустошен, смъртоносно безчувствен, напълно изцеден, изпразнен от всякакви емоции, няколко дни живееш като изсъхнала шушулка, в теб нищо не е останало, само пустота,

животът ти е напълно разбит

и за пореден път трябва да започнеш отначало, но неизвестно къде, напълно неизвестно как, ти не знаеш още колко може да останеш жив, не знаеш още колко месеци, години ще трябва да имаш охрана, не знаеш още колко време трябва да живееш със спуснати завеси пред прозорците, докато твоята дъщеря си играе на улицата с други деца, някой вече е теглил чертата вместо теб и нищо вече не е важно и няма значение, корвал и валериан вече никой не употребява, а ти ги пиеш с пълни шепи и пълниш касите на близките аптеки, след това те започват да те отпускат, чувствата започват да се завръщат, лек тремор усещаш в ръцете си, които започва да треперят като някакви дрънкулки и за първи път, след като няколко дни не си искал нищо да сложиш в устата си, изпитваш нужда нещо да хапнеш, жената ти също може нещо да похапне, докато ти като пиле кълвеш малки трохички, по-скоро механично, след това чувстваш облекчение и дори можеш да се усмихнеш, и накрая, оживял, откриваш Фейсбук и там четеш как Сергей, Саша или Маша размахват пръст и надувайки бузи, със сериозен поглед те учат на морал, размазвайки те с презрение, а всичко това за тях е особено важно и -  четеш, четеш и се усмихваш, ах вие мили мои, ах вие душици добри, колко много обожавам тези ваши високоумни брътвежи във Фейсбук, да във Фейсбук сега може да ме убиете, но простете, можете единствено във Фейсбук, но в реалния живот не може да ме убиете, защото всички вие – пл****дии и ни****ства, нямате и представа през какъв ад трябваше да накарам да преминат моите най-мили близки и не ви пожелавам да ви се случи и да го преживеете, така че пишете, пишете, а ти, който едва си се завърнал от такава тъмнина, изпълзял си от такава пропаст, сега четеш, усмихваш се, шегуваш се с дъщеря си, откриваш бирата, запалваш си цигара и ти е толкова хубаво, и небето, и слънцето, и зелените дървета, и птиците,  и дори  воденичният камък, който ти тежи, те карат да се усмихваш, и усмихваш…