Това показват окончателните резултати от референдума, проведен вчера, съобщават световните медии.
Референдумът се наложи заради настояването на Брюксел, Дания да ратифицира пълния пакет разпоредби в тази сфера, ако иска да участва в програмата на Европол за трансгранична престъпност. След преброяването на гласовете стана ясно, че над 53% от датчаните са казали „Не“ на предложението.
Така Дания остава освободена от клаузите на европейските договори в областта на правосъдието и вътрешните работи - позиция, договорена през 1993 г. Дясноцентристкото правителство на Дания, подкрепено от опозицията, водеше кампания да се гласува с „Да“ на референдума, с мотива, че това ще помогне на датските власти в навечерието на Парижките атаки.
Правителството искаше страната да се откаже от избирателното си участие в общата европейска политика за вътрешните работи и правосъдието. Кампания да се гласува с „Не” на референдума водеха крайната левица и евроскептичната Датската народна партия. Кристиан Тулесен Дал – лидер на Датската народна партия предупреждаваше, че гласуването с „Да“ би дало прекалено много правомощия на Брюксел.
Сега се очаква да се проведат спешни разговори между Копенхаген и Брюксел, за да се изясни какви ще са последиците от вота. За разлика от Дания, Великобритания и Ирландия могат да избират за всеки отделен случай дали да приемат или да отхвърлят законодателството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Резултатът от референдума вероятно ще бъде интересен за Великобритания, чието правителство се опитва да предоговори отношенията си с ЕС, преди провеждането на референдум за това дали страната да остане в блока.
Още от Свят
Фон дер Лайен поздрави Йотова за победата
"Очаквам с нетърпение да продължим съвместната си работа. За силна България в силна Европа"
Крум Зарков изненадан: След дебата между Йотова и Гюров започнаха да говорят за комунисти и Путин
Евродепутатът Никола Минчев, който е част от инициативния комитет на Андрей Гюров и Георги Кандев, подчерта, че все още няма окончателни резултати.
The Economist: Русия е загубила до 770 000 войници във войната срещу Украйна
Трудностите при изчисленията на загиналите руски военни до голяма степен са свързани с факта, че далеч не цялата информация за тяхната смърт е публично достъпна