Бернд Йохан от "Дойче веле" направи изключително интересна връзка между събитията в началото на 90-те, пуча и разпадането на СССР, и днешните.

 През август 1991 година Москва държеше в напрежение целия свят. Тогава в руската столица навлязоха танкове. Пучистите искаха да свалят от власт съветския президент реформатор Михаил Горбачов и да поемат управлението на страната. Те претърпяха фиаско, а след това се разпадна и Съветският съюз, създадената с насилие многонационална империя, простираща се от Лвов в Западна Украйна до Владивосток в Далечния изток. След неуспешния преврат Съветският съюз вече не можеше да бъде спасен. Изглеждаше, че имперското мислене и съответните хегемониални инструменти са изчезнали от политическия арсенал на Москва. Но ситуацията се промени бързо и бившите съветски републики усетиха това на гърба си. И най-вече днешна Украйна. На юг Русия анексира полуостров Крим, а Донбас е в ръцете на поддържаните от Москва сепаратисти. И 25 години след провъзгласяването на независимостта Киев отново води борба с Москва.

Имперското наследство

Тези дни в руската столица си спомнят за преврата със смесени чувства. На възпоменателния митинг присъстваха много малко хора. За много руснаци разпадането на Съветския съюз все още е трагично събитие, защото тяхната страна вече не е империя, която може да подчини други държави в името на идеологията. Руските власти си спомнят неохотно за преврата и по друга причина. През лятото на 1991 година хиляди хора се противопоставиха мъжествено и демократично на една шайка офицери от тайните служби и армията, които и до днес все още имат думата в Русия. А тези хора във властта се страхуват най-много от демократичните народни движения като това в Украйна.

Освобождение от Москва

Провалилият се преврат донесе свобода на съветските републики. Непосредствено след това, на 24 август 1991 година, парламентът в Киев провъзгласи независимостта на Украйна. Неговия пример последваха Беларус и други републики. По това време балтийските държави, начело с Литва, но и Грузия вече бяха обявили независимост. Формалното откъсване на Украйна от бившия Съветски съюз протече бързо. Въпреки това Украйна дълго време се колеба към кого да се ориентира - към Русия или към Запада. Едва след продължителната политическа и икономическа намеса на Кремъл и най-вече след военната интервенция през 2014 година Украйна окончателно се откъсна от Москва.

И докато при президента Александър Лукашенко в Беларус цари политически застой, през последните години в Украйна активно се разви силно гражданско общество. То подтиква президента Порошенко и неговото правителство към реформи и сближаване с Европа. Киев вече постигна много успехи в това отношение. Въпреки това корупцията не беше изкоренена и в страната отново се появиха олигарсите. Реформата в съдебната система набира скорост много бавно. Съществуват проблеми и в избирателната система.

Не се очертава решение на конфликта

Най-големият проблем на Украйна е конфликтът ѝ с Русия. Този конфликт може да дестабилизира страната още повече в дългосрочен план. Възможно е дори да застраши нейното съществуване. Засега обаче не се очертават политически решения нито за Крим, нито за Донбас. Както Киев, така и Москва ни най-малко не правят всичко възможно за осъществяването на Минските споразумения. При това Русия е в по-изгодна позиция. Затова Украйна има нужда от повече международна поддръжка. Никой не бива да се заблуждава, че в обозримо бъдеще Русия възнамерява да изтегли войските си от Украйна. Русия не иска да изпуска Украйна. Защото имперските амбиции все още твърдо са заседнали в главите на политиците в Кремъл.

Още от "Дойче веле"- ТУК