По-голямата част от страните в Европейския съюз са скептични за европредседателството на Румъния. Партньорите ни се опасяват от вътрешната политическа криза в западната ни съседка. Вижте част от мненията в европейския печат, цитирани от Фокус: 

„Може ли държава, която се намира в състояние на вътрешнополитическа война, да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз?“ Това е въпросът, отговор на който търсят в редакцията на германския вестник Die Westdeutsche Allgemeine Zeitung, като припомнят, че Румъния пое тази задача на 1 януари. „Но в Букурещ не минава и ден без сериозни конфликти на различни фронтове“, твърди изданието. 
Припомня се един от последните скандали в северната ни съседка, при който президентът й Клаус Йоханис се опълчи срещу правителството, като определи членовете му като „инцидент на демокрацията" и „престъпници".Министър-председателят Виорика Дънчила се защити и отвърна остро на държавния глава. Йоханис, който представлява страната си на срещите на върха на ЕС, може поне да разчита на подкрепата на населението, категорични са от редакцията, като в подкрепа на тезата припомнят, че миналия август повече от 100 хил. души в цялата страна демонстрираха срещу корупцията и поискаха оставка на правителството в Букурещ.

За първи път след присъединяването си към Общността през 2007 г. Румъния пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, но очакванията от Букурещ за резултатите от следващите шест месеца не са големи, отбелязва швейцарският вестник Die Neue Zuercher Zeitung.
От редакцията припомнят съмненията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер относно способността на Румъния да се справи със задачите, които поема. Брюксел обвинява Букурещ за липсата на сериозност в борбата с корупцията. Освен това реформите в съдебната система в страната се посрещат със скептицизъм от страна на ЕС.
Румъния поема ротационното председателство от Австрия. През следващите шест месеца тя ще председателства заседанията и срещите на всички нива на Съвета, и ще гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета. Понастоящем Румъния е много разделена, а „удобният“ за Европа президент Клаус Йоханис е в конфликт с ръководеното от социалдемократите правителство.


Разкъсвана от вътрешни спорове Румъния пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Според правителството в Букурещ карпатската страна, която се присъедини към Общността през 2007 г., иска да бъде „неутрален посредник" в усилията на Брюксел да планира бъдещето на Блока, отбелязват в редакцията на австрийския ежедневник Die Wiener Zeitung. 
Председателството на страната, което започна в първия ден от новата година, ще съвпадне със значителни събития като излизането на Великобритания от ЕС, изборите за Европейския парламент, предстоящите важни преговори за бюджета от 2021 г. до 2027 г. и реформата на политиката на ЕС в областта на убежището.
След България, която председателстваше Блока през първата половина на 2018 г., Румъния е втората страна, която оглавява Съвета на ЕС, докато се намира под специално наблюдение от Европейската комисия за дефицитите в борбата с корупцията. Поради тази причина социално-либералното правителство в Букурещ е силно критикувано. Освен това управляващите са в остро противоречие с президента Клаус Йоханис, който стои по-близо до буржоазната опозиция.
От редакцията припомнят съмненията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер относно способността на Румъния да се справи със задачите, които поема. Брюксел обвинява Букурещ за липсата на сериозност в борбата с корупцията. Освен това реформите в съдебната система в страната се посрещат със скептицизъм от страна на ЕС.
Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск пожела на Румъния всичко най-добро за председателството. „Уверен съм, че ще се справите, очаквам с нетърпение да работим с вас", написа Туск в социалната мрежа „Туитър“, обръщайки се към Букурещ. На 10 януари 28-те еврокомисари се очаква да пристигнат на официално посещение в румънската столица.

Der Standard, един от най-авторитетните всекидневници в Австрия, публикува поредна статия, посветена на румънското председателство на ЕС, в която изрежда цял куп дипломатически гафове на премиера Виорика Дънчила, включващи дефицити в познанията й по география. Особено внимание е обърнато и на слабото й владеене на английски език. 
„В собствената й страна хората обичат да й се подиграват за фалшивите й изявления. След като веднъж определи Иран и Пакистан като държави-членки на ЕС, по време на посещението си в Косово тя сбърка името на столицата и смяташе, че се намира в черногорската Подгорица“, пише изданието. 

Не така критично настроени към Букурещ са в редакцията на германското списание Das Handelsblatt. „Председателството на Румъния на Съвета на Европейския съюз не е повод за паника в Европа“, уверен е кореспондентът за Югоизточна Европа Ханс-Петер Зибенхаар.
Букурещ не се подготви особено за ротационното председателство – нито президентът Клаус Йоханис, нито министър-председателят Виорика Дънчила са особено притеснени за проблемите на Европа. Но в това има и позитиви – Румъния няма да повтори грешката, направена от Австрия по време на нейното председателство на ЕС. Преди половин година правителството на канцлера Себастиан Курц излезе на европейската политическа сцена с амбициозна програма и и накрая предизвика само разочарование. Румъния, която пое председателството на Съвета на Европейския съюз от Австрия в началото на годината, е далеч по-скромна в амбициите си. 
Правителството в Букурещ, остро критикувано по отношение на реорганизацията на съдебната система и отслабването на борбата с корупцията, има само четири общи цели - по-голяма сигурност, по-голямо сближаване, укрепване на общи ценности и по-добър имидж на ЕС като глобална сила. Кой не иска повече сигурност в борбата срещу тероризма или в интернет? Кой не се застъпва за борба с расизма и нетолерантността или засилването на конкурентоспособността и цифровата икономика?

Скромните амбиции на правителството на Социалдемократическата партия (СДП) и либералната „Алде“ имат основателна причина. Силният мъж на Румъния, осъденият лидер на СДП Ливиу Драгня, няма дълбок интерес към европейската политика. Той е загрижен за укрепването на вътрешната си власт за сметка на отслабването на съдебните и антикорупционните агенции.
Затова Драгня обича да отстъпва европейската сцена на своя консервативен противник - президента Клаус Йоханис. Бившият кмет на Сибиу представлява страната си според румънската конституция в Европейския съвет.
Румъния няма да провали Европа в трудната фаза. Защото правителството в Букурещ се възприема преди всичко като модератор и генератор на идеи, а не като допълнителен двигател в ЕС. Публично проявената нервност на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е пресилена, въпреки че румънският президент и правителство се борят помежду си и страната е под зоркото око на Брюксел заради отслабващата му борба срещу подкупите и непотизма. 

Във всеки случай значението на председателството на ЕС често е надценено. В много случаи правителствата се интересуват предимно от благоприятното си представяне пред избирателите в собствената си страна, а не от алтруистичната реализация на европейските цели. Както и да е, важните въпроси ще бъдат контролирани от Брюксел - като предстоящия Брекзит в края на март. Австрия вече изпита това по време на своето председателство през втората половина на миналата година.
Дори и с планираното разширяване на ЕС на Западните Балкани, музиката не я свири Букурещ, а Брюксел. Това важи и за важните въпроси като бюджета на ЕС от 2021 г. до 2027 г. или желаната реформа на политиката в областта на убежището. Като се има предвид това добре подготвено разпределение на задачите, румънското правителство не може да причини много щети.

Във всеки случай Румъния има неоценимо предимство. За разлика от частично евроскептичната Австрия, в Румъния съществуват само приятелски настроени към Европа партии. Неслучайно мотото на румънското председателство е „Сближаване, общи европейски ценности". Европейското приятелство не е странно, тъй като карпатската страна е получила видими и забележими ползи от многобройните субсидии от ЕС след присъединяването си преди дванадесет години. С проевропейския Клаус Йоханис начело, Румъния все още е най-голямата страна в Югоизточна Европа.