Eвропейският съюз ще въведе регистрационен режим за пътуванията на граждани от държави, които не се нуждаят от визи за ЕС. Мярката е част от нови мерки за затягане на контрола по външните граници на Съюза, обсъждан в момента от Европейския парламент.

Тя ще засегне както притежателите на американски, канадски и австралийски паспорти, така и гражданите от Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна, Молдова, Израел и др. държави, които в момента могат да пътуват без ограничения в Шенген.

Чужденците, които сега могат просто да вземат самолета до Европа, за в бъдеще ще трябва да се регистрират поне 72 часа преди пътуване и да изчакат да получат одобрение от електронната система.

Регистрацията ще се прави в интернет и ще изисква да се попълни е-формуляр. В него ще се изискват както лични данни като име, рождена дата, националност, паспорт, адрес, така и информация дали кандидатстващият е осъждан за сериозни престъпления като тероризъм, сексуални посегателства, трафик на хора, наркотици, убийство и изнасилване. Подробности ще се изискват и за евентуално пребиваване във военни зони или решения за екстрадиране.

Внесените данни ще бъдат сверявани с информацията в Шенгенската инфомационна система, Европол и новата система за влизане и излизане в ЕС, чрез която се проверяват и документите на европейските граждани. В зависимост от резултата чужденецът ще получава покана за пътуване или пък ще му се изисква допълнителна информация и да се насрочи интервю в посолството в страната, в която то живее.
Разрешителното ще струва 10 евро и ще важи за 3 години. От таксата ще бъдат освободени непълнолетните и пенсионерите, както и членовете на семейства на европейски граждани и учени и студенти.

Новите правила за пътуване до ЕС ще засегнат гражданите на 60 държави, които сега пътуват без ограничения до Европа. В момента над 30 милиона граждани от тези държави посещават годишно шенгенските страни. Предвижда се новата система да започне да действа от 2020 г. Идеята за нея е заимствана от подобни електронни системи, използвани от САЩ и Канада.

Междувременно председателят на Европейския съвет Доналд Туск се обяви за прекратяване на политиката за разпределение на мигрантите между страните членки, пише dnes.bg. Пред полската телеграфна агенция ПАП Туск казал, че „не вижда бъдеще в този проект“, който е повод за разделение между Брюксел и държавите от Вишеградската четворка, отказващи да приемат мигранти.

ЕС се съгласи през 2015 г. 160 000 души, пристигнали в най-засегнатите от миграционната криза държави – Гърция и Италия, да бъдат преразпределени във вътрешността на Съюза. Действието на квотите приключи през септември, като около 30 000 мигранти бяха разселени. Европейската комисия води наказателни процедури срещу Полша, Унгария и Чехия за неизпълнение на ангажиментите им. България имаше квота от 1302 души и взе 50 сирийци и иракчани от Гърция.

В интервюто си Туск открито застава на страната на Вишеградските държави, приемайки, че страните, които не желаят да приемат мигранти, могат да помагат с пари и специалисти на останалите, както и да сътрудничат за охраната на външните граници на ЕС.

Изказването бе направено часове преди започващата днес по обед среща на върха на ЕС в Брюксел, на която европейските лидери ще обсъждат миграцията и политиката за убежище. Очаква се премиерите и президентите да отговорят на призива на Европейската комисия да увеличат вноските си за Доверителния фонд за Африка, чрез който ЕС се опитва да удържи имигрантите да не тръгват към Европа. Ще бъде обсъдено и предложението на Юнкер 50 000 бежанци да бъдат взети директно от лагерите около Сирия и от Северна Африка, като всяка държава, направила това, ще получава по 10 000 евро на човек от европейския бюджет.