Европейският парламент публикува първите резултати от проучване на Евробарометър, проведено след изборите.

Значителен ръст на гласувалите млади хора с проевропейско мислене на отминалите европейските избори показва задълбочено проучване на Евробарометър във всички 28 държави членки. Проучването е проведено в седмиците след изборите и в него взеха участие близо 28 000 граждани от целия ЕС, които отговориха на въпроси относно участието си в европейските избори и темите, които ги мотивираха да гласуват.

Първите резултати от проучването на Евробарометър, публикуванo днес от Европейския парламент, показват, че подкрепата на гражданите за Европейския съюз запазва най-високото си равнище от 1983 г. насам: 68% от респондентите (+1 процентен пункт в сравнение с февруари / март 2019 г.) казват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС.

Още по-важно за демократичната легитимност на ЕС е рязкото нарастване на броя на европейските граждани, които смятат, че "гласът им е от значение в ЕС": 56% от респондентите споделят това виждане. Този резултат е със 7 процентни пункта по-висок от март 2019 г. и е най-високият резултат откакто въпросът е бил зададен за първи път през 2002 г.

Общата избирателна активност на европейските избори през 2019 г. се е увеличила с 8 пункта до 50,6%, което води до най-високото участие в европейски избори от 1994 г. насам, както и до обръщане на тенденцията на намаляване на избирателната активност на европейските избори за пръв път от 1979 г. насам. Най-значително увеличение на участието е регистрирано в Полша (+ 22 п.п.), Румъния (+ 19 п.п.), Испания (+ 17 п.п.), Австрия (+ 15 п.п.) и Унгария (+ 14 п.п.).

Резултатите от проучването сочат, че именно младите хора в Европа са довели до повишаване на избирателната активност: 42% от 16/18-24-годишните респонденти споделят, че са гласували на европейските избори, което означава, че участието на младите хора се е увеличило с 50% в сравнение с избирателна активност от само 28% при младежите през 2014 г. Силно се е повишила и избирателната активност във възрастовата група 25-39 години, където тя е нараснала с 12 процентни пункта от 35% на 47%. Избирателната активност сред младите и тези, гласували за пръв път надвишава всеки друг ръст на избирателна активност за други възрастови групи.

Сред причините да гласуват на европейските избори през 2019 г. , 52% от избирателите посочват гражданския дълг като основна причина - това представлява увеличение от 11 процентни пункта в сравнение с 2014 г. В сравнение с последните европейски избори през 2014 г. значително повече граждани също са гласували, защото подкрепят ЕС (25%, +11 процентни пункта), или защото смятат, че могат да променят нещата чрез гласуване (18%, +6 процентни пункта).

В 27 държави членки гражданите гласуваха главно, защото видяха това като свой граждански дълг. Във всички 28 държави членки повече респонденти отколкото през 2014 г. гласуваха, защото подкрепят ЕС и обявиха, че тази подкрепа е основната им мотивация за гласуване. Германия (39%, + 14пп), Ирландия (27%, + 15пп), Италия (23%, + 14пп) и Испания (23%, + 15пп) показаха най-голямо увеличение свързанo с тази причина.

Поучването на Евробарометър след изборите също разгледа темите, които накараха гражданите да гласуват на последните избори за Европейски парламент. Най-важните теми, които повлияха на решението на гражданите, бяха икономиката и растежа (44%), климатичните изменения (37%), както и правата на човека и демокрацията (37%). Със своите 36% "начинът, по който ЕС трябва да работи в бъдеще", се появи също като един от основните мотиви на гражданите да гласуват. В 16 страни респондентите посочиха икономиката и растежа като най-важен въпрос при гласуването си, докато гражданите в осем държави назоваха климатичните изменения като основна тема за тях.

"Икономическата реформа, климатичните изменения, бъдещето на ЕС и защитата на правата на човека: всичко това са ключови въпроси за Европейския парламент. Тук сме оставили своя отпечатък през последните години и тук ще продължим да бъдем силни защитници на очакванията на нашите граждани ", каза председателят на ЕП Давид Сасоли.