Дженана Каруп Друшко, Avangarda

След Черна гора и Македония, и Босна и Херцеговина* се оказа в центъра на вниманието на просръбските, проруските, а в момента и на непосредствено руските сили, които, провокирайки проблеми на Балканите, предизвикват криза, и така целят да усилят руското влияние в региона и да попречат на страните от Западните Балкани да продължат по пътя на евроатлантическата интеграция.

В Македония за тази цел ползват дипломатически заплахи (посланикът на Русия в Македония "дипломатично" заплаши Скопие, че ще се превърне в руска мишена, доколкото, според Кремъл, влизането и в НАТО "сериозно ще навреди на регионалната сигурност"). 

В Черна гора Русия се опитваше да постигне своето с помощта на свои агенти, участващи в опита за държавен преврат и отстраняването на Мило Джуканович. 

В Босна и Херцеговина, съдейки по изявленията на Валентина Матвиенко, Русия е решила да действа открито. Това се потвърждава от всичко заявено от председателя на Съвета на федерациите на Федералното събрание на РФ по време на посещението и в Босна и Херцеговина. Матвиенко, злоупотребявайки с държавните институции, не криеше целта на руската политика в БиХ. А те се заключават в унищожаването на апарата на Върховния представител (OHR), разширяване на ролята на ентитетите, реформа на Конституционния съд и прокуратурата, открита подкрепа за Република Сръбска и Милорад Додик, а също така в създаването на препятствия по пътя на евроатлантическата интеграция на страната.

Вече е ясно, че визитата на Матвиенко е била добре планирана и организирана акция, насочена към 

подкрепа за просръбската (проруската) политика,

която в еднаква степен подкрепят всички лидери от Република Сръбска. Кой ще извлече максимална полза от нея ще покажат изборите, но така или иначе ще спечели Русия.

В последните години Русия води хибридна война срещу много страни и така се опитва да разпространи своето влияние, за да се представя на международната арена като "сериозен играч". Путин не крие, че иска да върне на Русия предишния и статут на световна сила на шахматната дъска, както по времето на Студената война и Варшавския договор. Тази хибридна война предполага намеса на Русия в изборите на други страни.

Скандалът с руската намеса в изборите в САЩ и Франция, както и съдебния процес в Черна гора или събитията в македонския парламент, хвърлиха светлина върху действията на Кремъл.

Черна гора (засега) съумя да се защити и победата на Мило Джуканович се превърна във второто поражение на проруските сили в страната. Оставката на Никола Груевски, проруският играч, от премиерския пост и идването на негово място на Зоран Заев, който изцяло подкрепя влизането на Македония в НАТО, е още един сериозен провал на Русия на Балканите.

Но ще имат ли тези страни, а също така и Босна и Херцеговина, сили, за да се противопоставят без подкрепата на Запада на все по-настоятелните опити на Русия да доминира на Балканите с нескритата помощ от Сърбия и Република Сръбска? Защото именно благодарение на тях Москва прокарва силното си влияние на Балканите, приближавайки се до самите граници на НАТО.

Ще могат ли Македони, и особено Босна и Херцеговина, без да са в НАТО да се противопоставят на руския натиск? Става дума не само за политическо, но и за икономическо влияние, което безусловно беше потвърдено от скандала около фирмата "Агрокор".

Ако след следващите избори в Босна и Херцеговина в Президиума на БиХ седнат Милорад Додик и Драган Чович, то, имайки предвид политиката, която провеждат, 

възниква заплахата Босна и Херцеговина да се превърне в руска губерния

 Предупреждението, направено от няколко авторитетни западни анализатори във връзка с действията на Русия на Балканите, предизвика безпокойство сред европейските страни. Все по забележимо е това безпокойство и във Вашингтон. Експерти предупреждават, че Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия трябва колкото е възможно по-скоро да станат част от европейското семейство, но заради проблемите в Европа, в редица страни обществеността се противопоставя на европейската интеграция на Западните Балкани.

Готов ли е Брюксел да се откаже от сегашната си политика, която превърна Александър Вучич в регионален лидер, позволявайки му в продължение на много години да седи на два стола (брюкселски и кремълски), а всъщност да превърне 

Сърбия в главен фактор на нестабилност

 на Балканите? Докато продължават преговорите за Косово, които се координират от Брюксел, проблемите във всички останали страни от региона само се задълбочават, а отношенията в региона се усложняват. Това се потвърждава от неотдавнашния конфликт между Белград и Загреб (След като сръбският националист Воислав Шешел публично и безпрепятствено запали хърватското знаме и го стъпка с крака в сръбския парламент. Това доведе до обтягане на отношението и провали взаимни посещения на парламентарни делегации и министри от Сърбия и Хърватия). Риториката на Балканите става все по-остра. Сърбия се въоръжава с помощта на Москва, а Милорад Додик (проруски и просръбски политик, президент на Република Сръбска, който не признава етническото прочистване и легитимността на съда в Хага, оспорва единството на БиХ и настоява РС да се присъедини към Сърбия) превръща полицията на Република Сръбска в истински въоръжени сили обучавани от руски инструктори. В такава обстановка не е изненадващо, че все по-често в сериозни анализи за региона се говори за вероятността от нови конфликти на Балканите. 

Русия, която по неофициални и по дипломатически канали участва във всичко това, съдейки по думите на Валентина Матвиенко, е решила директно да се намеси в предстоящите в Босна и Херцеговина избори. Москва явно си е взела урок от провалите в Македония и Черна гора и този път няма намерение да поверява нещата в ръцете на тайни агенти.

Политическият скандал, който провокира Валентина Матвиенко с изказванията си, са не просто намеса във вътрешните работи и във външната политика на БиХ. Матвиенко отправи откровено послание на Запада за това колко е укрепнала позицията на Русия на Балканите. От трибуната на парламента на БиХ Матвиенко агресивно критикува политиката на САЩ, заяви, че Черна гора насила е "вкарана" в НАТО и косвено "забрани" на Македония да върви по същия път. По този начин от Сараево Матвиенко даде ясно да се разбере, че Русия няма да позволи Босна и Херцеговина да продължи по пътя на евроинтеграцията.

Въпреки скандала, Милорад Додик награди руската си гостенка за "изключителни заслуги и огромния принос в борбата за физическото и духовно съществуване и развитие на Република Сръбска".

Да припомним, че Додик награди и Александър Залдостанов, лидера на "Нощните вълци", който както и Валентина Матвиенко, е в черния списък на САЩ заради участие в незаконното анексиране на Крим и формирането на паравоенни сепаратистки групировки в Украйна. А целта на Додик е ясна - разпад на Босна и Херцеговина и обструкции на евроатлантическата интеграция. 

След изказването на Матвиенко маските паднаха: Русия пряко се включва в изборите в Босна и Херцеговина, по-точно в кампанията на Милорад Додик.

Русия и преди се е ползвала с безусловната подкрепа на Милорад Додик, а "вратите" на Република Сръбска винаги са били широко отворени за нея. Но ако Додик влезе в Президиума на БиХ, то Русия ще може да разчита на още по-силно влияние, доколкото Президиумът отговаря за външната политика, за международните договори и за политиката в областта на отбраната. В неговата компетенция се намират въоръжените сили, а също така разузнавателните служби, които сега са сериозно препятствие срещу руската подривна политика и опити да бъде отслабена държавата. 

Додик отдавна провежда своята проруска политика, изпитвайки търпението на западноевропейските политици, които реагират вяло и не се тревожат особено от референдума в Република Сръбска за обединение със Сърбия, парада на въоръжените сили, отричането на присъдите на Хагския трибунал за военни престъпления и геноцида в БиХ. Европейските политици не се тревожат особено и от шествията на "руските казаци" и "нощните вълци", както и от изявленията на Додик, че не признава държавата Босна и Херцеговина. 

Европа е заета със собствените си проблеми, а САЩ са съсредоточени върху горещи точки другаде по света. Всичко това създаде на Балканите благоприятни условия за появата на политици от типа на Додик и Вучич и тяхната ретроградна дейност. Определено ситуацията не се подобрява от подкрепата, която Брюксел дава на хора Вучич, който пък покровителства Додик и лидера на черногорската опозиция. Те си въобразяват, че са сериозни играчи, които могат да разиграват шахматни партии с Путин, макар че това не би било възможно, ако Сърбия не беше най-сериозната 

опора на руското влияние на Балканите

Преди 14 години Македония подписа "пътна карта" за членството си в НАТО и сега спешно работи за това членство. Ако БиХ не подпише пътната карта през тази година, по прогнози на спецслужбите, няма да може да го направи в близките седем-осем години. В такъв случай нищо няма да попречи на Русия да превърне Босна и Херцеговина в своя губерния. Съдбата на БиХ сега е в ръцете на Германия и Франция. За съжаление, ясно е, че Русия се ползва в Европа с по-голямо влияние отколкото изглежда на пръв поглед или са готови да признаят някои европейски политици.

Особено тревожна е работата на руските дипломатически и разузнавателни служби в Босна и Херцеговина, особено като имаме предвид обстоятелството, че Русия може безпрепятствено да изпраща в Република Сръбска снаряжение и хора, избягвайки какъвто и да било контрол от страна на официалните институции. Нещо повече, Русия има пряк и безпрепятствен достъп до Република Сръбска, дори извън контрола на западните спецслужби. 

Русия явно не иска да повтори грешките, допуснати по време на преврата в Черна гора. 
Така че, в Босна и Херцеговина Русия може да организира много по-опасни неща, отколкото опита за държавен преврат в Черна гора.

*Босна и Херцеговина се състои от три ентитета (народи): бошняци, сърби, хървати и от два държавотворни субекта: Република Сръбска и Босна и Херцеговина (федерация на хървати и бошняци, изградена на кантонален принцип), които формират държавата Босна и Херцеговина. Държавата БиХ е парламентарна република с Президентство съставено от трима души, представляващи трите народа. Основата за създаването на независима БиХ е Дейтънското споразумение от 1995 година.

Превод: Faktor.bg