На фона на притесненията, че преговорите в Женева за Сирия може да не са толкова продуктивни, колкото се очакваше, Анкара се очаква да бъде основният губещ в преговорите. Това пише авторът на статията Патрик Кокбърн в британския в.„Индипендънт”.

Той се фокусира конкретно върху проблемите, отнасящи се до прекратяването на войните в Сирия и Ирак. Според него основният проблем е, че има множество играчи, които са твърде силни, за да загубят, но и твърде слаби, за да спечелят.

Например Иран и ислямисткото ливанско движение „Хизбула” смятат, че самото им съществуване ще зависи от победата в тези войни, посочва Кокбърн, добавяйки, че що се отнася до Саудитска Арабия и Турция, те се опасяват, че „са инвестирали твърде много в борбата за Сирия, за да признаят, че няма да постигнат своята цел да свалят президента Башар ал Асад от власт".

„Големият губещ тук може да бъде Турция, която изглеждаше, че е в такава силна позиция, че да разшири влиянието си в Близкия изток през 2011 г.”, отбелязва авторът.

Той обяснява, че първо много арабски протестиращи, които са се опитвали да свалят диктаторското управление, са приветствали образа на икономически проспериращата, все още демократична държава, основана на исляма. Обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган „скоро даде се разбере, че подкрепя арабските сунитски сектанти да поемат контрола и властта, които са били против шиитите, против кюрдите и против светската държавност”, според Кокбърн. Той също посочва, че Турция подкрепя египетското „Мюсюлманско братство” и след това толерира или подпомага ДАЕШ ("Ислямска държава"), "Фронта ал Нусра" и други екстремистки джихадистки групировки.

„Вместо всички неоотомански мечти на президента Ердоган да направи Турция велика сила в Близкия изток отново, той постигна точно обратното”, пише авторът.

Той добавя, че отговорът на Ердоган на провала ще стане ясен през следващите месеци на фона на руските и американските усилия за затваряне на границата между Северна Сирия и Турция. Те ще се опитат да го направят „по различни начини, и в подкрепа на един доста различен списък от съюзници”.

„Президентът Ердоган ще трябва или да приеме изключването на Турция от Северна Сирия, или да увеличи турското военно участие, включително евентуално нахлуване”, коментира Патрик Кокбърн.

Той цитира „критично настроени коментатори в Турция” да посочват, че Ердоган е планирал да нападне Сирия, но висши турски генерали се твърди, че са му попречили да изпълни плановете си.

В заключение той прогнозира, че „турски ход в Северна Сирия сега би срещнал неодобрението на САЩ и съпротива от страна на руската бойна авиация и противовъздушни ракети”.