Изборът на Путин постави началото на обратното летоброене за Русия

Лев Шлосберг*, Радио Свобода

На 18 март тази година бе сложена точка на постсъветския период в историята на Русия. Той завърши с множество опити, в това чисто с опити на самия Путин през първия период от появата му на политическата сцена - в началото на 90-те години на миналия век, да се демократизира държавата или поне условно Съветският съюз да се трансформира в една демократична страна. Изборите на 18 март сложиха край на периода на постсъветската трансформация на Русия и поставиха началото на обратното летоброене на Путинова Русия. 
Ние все още не знаем 

що за държава ще построи Путин

 за напред. Но той получи карт-бланш да осъществи такова държавно строителство, в което обаче ще трябва да се съобразява с избирателите комунисти, с класическия съветски избирател, с имперски настроените избиратели от породата на Жириновски, с имперско-съветския тип избиратели, на които той изключително много разчита, включително и с младите генерации избиратели, които успяха да се самовъзпитат и еманципират през последните 10-15 години. Той ще трябва да отчита и съществуващите под някаква форма тенденции на либерализъм и либерал-демокрация в тяхното изначално съдържание, нямащи нищо общо с измислените названия на днес съществуващите партии. 
В същото време сега Путин има възможност, а аз предполагам, че той ще я използва, за да промени държавния строй в Русия. За това той има цели три години, които остават на сега действащата Държавна Дума. Не изключвам, че ще има съществени промени в държавното устройство, включително и промяна в конституцията, отмяна на прекия избор на президент от народа, като това право ще бъде прехвърлено върху парламента, тоест – възприемането в някаква степен на немския модел на политическо устройство. 
Това ще бъде някакво съчетание на президентска с парламентарна република, в която централната власт ще бъде съсредоточена в ръцете на един силен премиер, еквивалент на канцлер, на велик канцлер, което е изключително добра възможност

 Путин да управлява пожизнено
 
Доколкото Путин все още познава историята, той добре помни, че свалянето на всеки голям политик, без значение колко време е управлявал, но е извършил сериозни промени, каквито са Ленин, Сталин, Хрусчов, винаги е водило да смяна на държавното устройство. Путин ще се опита да създаде такава машина, която и след оттеглянето му от властта, ще продължи да съществува като институция. Това ще бъде задачата, която той реално ще решава сега. В този смисъл моята лична прогноза е, че сегашният строй, който ние виждаме в неговия зародиш – това е Путинова Русия, която постепенно ще се наложи като официално държавно устройство в съответствие с изработената нова конституция през следващите няколко години. 
…Според мен обаче Русия на Путина е опасна преди всичко за самата Русия. Неговата външна политика е един от инструментите, чрез които се създава атмосферата вътре в страната, Путин я използва именно в тази посока. Геополитиката за него има особено значение, защото той желае да остане в световната история, той има сериозни мотиви да влезе в световната история.
Но контекстът на цялостната руска външна политика в онази си част, в която тя се представя пред руската публика – е пряк, много жесток и ефективен, това трябва да го признаем, инструмент за създаването на политическата атмосфера вътре в Русия… Това е един от водещите инструменти за пропаганда и консолидиране на хората около Путин. И тази консолидация се случва не от страх, а на основата на мита за външната заплаха. Нашата страна днес представлява уникална

 симбиоза между синдрома на обсадената крепост и т.нар. стокхолмски синдром

По думите на Лев Шлосберг това обяснява донякъде и успеха на Владимир Путин на последните президентски избори, в които има една ключова дума, накарала мнозина от руснаците да гласуват за своя стар президент и тя е „война“.
Именно мотивът „по-добре да няма война“ накара избирателите да гласуват за Путин. Бяха ги убедили в това, че Путин се явява единствения гарант да има мир, че без Путин страната ще бъде завладяна и унищожена, че ще има война. Именно заради този аргумент хората дадоха гласа си за Путин. Този, който казва, че руското общество иска война – това не е така. Хората гласуваха за този мир, който иска обществото.

* Лев Шлосберг e член на политическа партия  "Яблако", която споделя идеите за връщането на Русия в Европа и преодоляване на конфронтацията със САЩ и ЕС.

Превод Faktor.bg