В продължение на години учените търсят обяснение как животните могат да се ориентират и да спазват посоката по време на дълъг път. Специалистите се осланяха на две теории, които се оказва, че се допълват, показва анализ на учени от университета на Пекин, съобщава сп. New Scientist.

Първата теория е свързана с идеята, че животните могат да усещат магнитното поле на Земята и го използват за навигация благодарение на молекули със съдържание на желязо. Втората теория е, че способността се дължи на протеина криптохром.

Според хипотезата на китайските учени всъщност и двете теории описват допълващи се елементи на една и съща бионавигационна система. Те са открили протеина MagR, който отговаря на 4 ключови качества: може да се свързва с желязо, прави го в рамките на клетката, работи в централната нервна система и може да взаимодейства с криптохром. Двата протеина оформят цилиндрична форма, която е много чувствителна на магнитни полета.

Учените смятат, че заедно двата протеина играят ролята на своеобразна стрелка на компас. Когато животното завие, молекулите най-вероятно остават насочени в посока север. Това пък дава достатъчно информация на животното, че си е променило посоката на движение. Следващата стъпка е проучване дали потискането на протеините ще увреди способностите за ориентация.