Американският Конгрес е предложил на президента Доналд Тръмп пакет с 12 вида санкции - от военнопромишлени до икономически и политически, като отмяна на доставката на самолети Ф-35, санкции за фирми и лица, сътрудничещи с руски компании и др. заради сделката с руските ракети С-400.

От една страна Турция се озова под заплахата да й бъдат наложени много строги санкции в рамките на закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции, но от друга страна - има шанс да се отърве от тях по инициатива на Тръмп или пък санкциите да бъдат по-меки, отбелязват наблюдатели.

Турският министър на отбраната Хулуси Акар в телефонен разговор с американския си колега Марк Еспър в петък вечерта го увери, че "купуването на руските зенитни ракети С-400 няма да промени стратегическата ориентация на Турция".

Това е много важен момент, защото въпреки спадовете и възходите в отношенията Анкара-Вашингтон, Турция остава втора по сила държава в НАТО и съюзник, с който САЩ може да се разбира в проблемния близкоизточен регион.

Турция също така изтъква, че закупуването на руските С-400 не е просто прищявка.

"Турция се намира под сериозна въздушна и ракетна заплаха, поради което закупуването на защитните системи С-400 от Русия не е въпрос на предпочитание, а на належаща необходимост", посочи в изявление министерството на отбраната.

Вашингтон пък си има своите основания да се безпокои от доставката и евентуалното задействане на руските системи.

Според експерти радарите им могат да събират разузнавателна информация, която да блокира кодовете на американските изтребители от най-ново поколение,каквито са Ф-35, ползвани в системата на НАТО.

Тук се появява и големият въпрос, който стои в основата на кризата: ако все пак Турция приведе в действие руските ракетни системи С-400 с мотив, че са й необходими за укрепване на собствената й отбранителна мощ, какво ще стане ако и други страни членки на НАТО понечат да си доставят подобни комплекси?

Няма ли Русия всъщност да се превърне в най-големия доставчик на оръжие и да засегне имиджа на САЩ?

Представители на американския Конгрес са категорични, че Турция трябва да понесе отговорност за хода със закупуването на ракетите.

"Ердоган, за съжаление, направи погрешен ход. Макар че ние много открито му посочихме, че трябва да направи избор. За нас е трудно да си обясним, да разберем предпочитанието на наш съюзник в НАТО, защо вместо със САЩ и НАТО предпочете сътрудничество с Русия и Владимир Путин", заявиха двама влиятелни сенатори от Комитета за международни отношения към американския Сенат.

Турция се надява, че разговорът между Ердоган и Доналд Тръмп покрай срещата на върха на Г-20 в Япония, когато Тръмп обвини администрацията на Барак Обама за кризата около С-400, ще изиграе роля за отмяна или смекчаване на евентуалните санкции срещу Турция.

Според дипломатически източници от това дали САЩ ще изберат да наложат пакет с по-меки санкции срещу Турция или ще наложат най-строги санкции, които да доведат до колапс турската икономика и капацитета на военноотбранителна индустрия, ще зависи бъдещето на турско-американските отношения.

Приетият от САЩ през 2017 г. закон CAATSA предвижда санкции за лица и институции, които сътрудничат с Русия във военната област.

Днес в Анкара се очаква да пристигне американска делегация за разговори по актуалните проблеми, на първо място този за руските ракети С-400.