Джош Фрийдман, bulgariaanalytica.org

В интервю за „България Аналитика” украинският архиепископ Евстратий Зоря от Киевската патриаршия излага своите аргументи защо Украйна трябва да има и ще има независима православна църква. Зоря също така прогнозира бъдещата поредица от събития, които ще наклонят равновесието на властта в православния свят, давайки на Новия Рим (Константинопол), а не на теоретичния Трети Рим (Москва), безспорния статут на лидер на Православието в света. Изглежда, обаче, че Константинопол (православната църква, базирана в съвременния Истанбул) не желае да приеме този сценарий, страхувайки се, че Москва ще се намеси и ще раздели още по-силно православния свят.

Православната църква в Украйна понастоящем е разделена, като основната причина за това е борбата за власт между Киев и Москва. Украинската църква, която е официално призната от православният свят, е известна като Московската патриаршия. Тя попада под юрисдикцията на Руската православна църква и включва голяма част от паството на руската църква. Киевската патриаршия съществува независимо от руската църква, но не е призната официално.

Зоря, който е говорител на Кевската патриаршия, твърди, че православната традиция повелява всяка независима държава или нация да има своя независима църква. Според него тази политика съществува, отчасти, за да се предотврати точно това, което прави Москва, а именно да използва църквата като инструмент на външната политика на правителството си. Но в резултат на руското нашествие в Крим и Източна Украйна, украинците се присъединяват към Киевската патриаршия.

 „Това даде основание на много хора да преосмислят отношението си към църковния въпрос”, казва Зоря. „След руското нашествие, много хора видяха, че Русия използва зависимостта на Московската патриаршия от Кремъл като инструмент в хибридната война.”

„Свещениците от руската православна църква в Крим подкрепиха нахлуването и след обединението на Крим с Руската федерация, на много от тях окупационната администрация присъди медали, почетни дипломи и др.”

 „В Донбас се говори, че когато руските терористи окупираха Словянск, преди да го превземат открито, те са живели нелегално в един православен духовен център на Московската патриаршия, в предградията на Словянск. И са живели там може би седмица или повече, докато са чакали да нахлуят открито в града и да овладеят официалните сгради. Имаше и много сведения за свещениците от Московската патриаршия в Донбас, които в проповедите и службите си открито подкрепят Русия. Някои от тях подкрепят въоръжени терористични групи. Има и такива, които предоставят информация като шпиони на сепаратистите или на руските войски.”

„Хората са чули, че някои свещеници от Московската патриаршия отказват да предоставят погребални служби на украински войници, убити от терористи или руски войски в Донбас.”

 „В тези времена на руска инвазия и хибридна война, за все повече украинци е ценно да подкрепят и да принадлежат към истинска украинска църква и да не бъдат част от руската хибридна война срещу Украйна.”

Москва отдавна се стреми да получи статута на Третия Рим, наследник на Ватикана и Константинопол, или на новия Рим – столицата на Византийската империя или Източната Римска империя.

След няколко десетилетия на преследване, руската православна църква беше възкресена от съветския диктатор Йосиф Сталин, за да играе подкрепяща роля във Втората световна война. През следващите няколко години в православния свят се появи разцепление, което не само че продължи по време на Студената война, но остава и днес, казва Зоря.

„След възстановяването на Московската патриаршия през 1943 г. режимът на Сталин и Московската патриаршия се опитаха да свикат така наречения Вселенски събор или Всеправославен събор и този събор трябваше да се състои в Москва през 1947 или 1948 г. Целта на събора е била да провъзгласи московския патриарх за Вселенски или Върховен патриарх сред останалите православни архиепископи.

 „Московската идеология използва геополитическия образ на Третия Рим, внушението, че Москва е Третият Рим. Но в действителност Московската патриаршия се опитва да бъде втора Ватикана или анти-Ватикански център, обединяващ всички некатолически църкви – не само православните, но и някои консервативни протестантски църкви.”

Но Сталин не успя в усилията си да установи Третия Рим и върховенството на Московската патриаршия. От началото на Студената война, правителството на Съединените щати и други политически сили използваха своето влияние, за да предотвратят свикването на Всемирния събор, казва Зоря.

 „От тогава борбата за върховенство между Московската патриаршия и Константинополската патриаршия, или за първенство сред всички православни църкви и влияние върху цялото Православие, произтичащо от това първенство, формира Студената война. А Константинополската патриаршия и църквите, които я подкрепят, са част от западния свят. Московската патриаршия и църквите, които я подкрепят, са част от големия руски свят. И досега този проблем все още съществува. И досега световното Православие е разделено на две големи части.”

След дългото чакане в продължение на десетилетия, Всеправославният събор беше свикан на гръцкия остров Крит през 2016 г. Малко преди да се състои, обаче, Руската православна църква оттегли учестието си. Още няколко църкви – българската, Антиохийската (сирийска) и грузинската православна църква, които Зоря описва като „зависими” от Москва, също отмениха участието си. Само 10 от 14-те независими, официално признати православни църкви присъстваха на миналогодишния Всеправославен събор. След събитието, Московската патриаршия обяви, че няма да признае нито едно от взетите на него решения.

Зоря заявява, че въпросът за признаването на украинската църква „е ключът към разрешаването на този глобален проблем” в православния свят.

„Ако украинската църква бъде официално призната и обединена като единна автокефална независима църква, това означава, че Московската патриаршия ще бъде два пъти по-малка, отколкото сега. Освен това, тази украинска църква естествено ще подкрепи патриаршията на Константинопол, а не патриаршията на Москва. И с подкрепата на украинската църква Константинополската патриаршия ще вземе реално мнозинство, защото тези 10 църкви, които се събраха на Крит, в действителност не са мнозинство, тъй като Московската патриаршия е по-голяма от всички тях. Без украинската църква, Московската патриаршия ще остане голяма, но не имперска или свръхсилна, каквато е сега. Сравнението е като между Съветския съюз и Русия. С Украйна и някои други републики, но преди всичко Украйна, Съветският съюз беше суперсила – една от двете суперсили, сравнима със Съединените щати. Без Украйна, за Русия стана невъзможно да продължи да бъде такава суперсила.

 „Те се опитват да бъдат суперсила и сега и използват църковния фактор в своята политика за възстановяване на империята си. Но без Украйна е невъзможно тази империя да бъде възстановена. И без украинската църква, за Московската патриаршия ще бъде невъзможно да бъде църковна империя.”

„Това е много важен въпрос за бъдещето на цялото световно Православие, защото сега тези сблъсъци, тази борба между новия Рим и третия Рим, разделя Православието и двете му части са по-слаби в разделението си. Но когато патриаршията на Константинопол поеме своята историческа и канонична роля на primus inter pares (първа сред равни), в действителност, а не само по име и когато Москва ще бъде просто голяма църква наред с другите, тази борба, тези сблъсъци, ще бъдат прекратени. И това е в полза на всички църкви, а ключът на този проблем е Украйна.”

Но Зоря признава, че Константинополската патриаршия не е склонна да тръгне по пътя на признаването на независимата украинска църква, тъй като се опасява от ответните реакции на Москва.

„Опитваме се да обясним всичко това на Константинополската патриаршия, но за съжаление, смятам, че засега изпитват известен страх да започнат голяма война с Московската патриаршия. Те се страхуват, че ако вселенският патриарх признае независимата украинска църква, тогава Московската патриаршия ще разруши всички отношения с Вселенската патриаршия и следователно целият православен свят официално ще се раздели на две. Но ние смятаме, че няма друг начин за разрешаване на този проблем освен признаването на независимата украинска църква и обединяването на истинското мнозинство около Константинополската патриаршия.”

Зоря предрича, че признаването на украинската църква ще дойде, след като Украйна завоюва победата в своята война срещу подкрепяните от Русия сепаратисти.

В допълнение към украинския въпрос, в православния свят съществува още една дилема с независима страна без своя независима църква – Македонската православна църква остава под юрисдикцията на Сръбската православна църква.

Зоря казва, че ситуацията с Македония е различна от тази с Украйна, защото съседите на балканската държава де факто не признават съществуването на македонска нация.

„Проблемът с македонската църква е по-широк и не може да се сравни с украинския проблем, защото всъщност всички съседи на Македония на практика не признават, че това е истинска независима държава и истинска независима нация. В България македонците са западни българи. В Гърция Македония е северна Гърция. В Албания Македония е част от голяма Албания. В Сърбия Македония е югоизточната част на голяма Сърбия.”

Зоря отбелязва, че в случая с Македония Кремъл отново използва руската православна църква в опит да упражнява геополитическо влияние. През последните години, по време на политическите катаклизми в Македония, представители на Московската патриаршия проведоха редица срещи с македонските църковни и правителствени ръководители, споделя Зоря.

„Следващият ключов момент в руската политика е Македония. За Русия е много важно да не допусне Македония да се присъедини към НАТО. И от Москва се опитват да използват коза с църквата.”

Зоря също заявява, че Москва държи коза със заплахата да признае независимата македонска църква, за да предотврати признаването на независимата украинска църква от Константинопол.

„На практика, това е част от една голяма игра между Москва и Запада, и Москва и Константинопол в частност, ако говорим за вътрешноправославни отношения.”