Мирът като идеал все още украсява "фасадата" на Европейския съюз, но повтарящите се кризи навяват мисълта, че "Свещената империя наближава края си", предупреждават експерти. Навършващият 60 ЕС, затънал в безпрецедентен развод с Великобритания, търси възможност за нов отскок. Това пише Аликс Рейкерт във Франс прес, цитирана от БТА

"Европейският проект никога не е изглеждал толкова далеч от хората, както днес", констатира председателят на Европейския парламент Антонио Таяни в навечерието на тържествата в Рим по повод 60-ата годишнина от подписването на Учредителния договор на ЕС.

2017 г. е точка, в която се пресичат всевъзможни опасности: Общността ще трябва да се обедини, за да договори условията за раздяла с Лондон и да спре подема на ксенофобските и еврофобски партии, надяващи се да постигнат невиждан успех на предстоящите избори във Франция и Германия.

Максимата на Жан Моне, един от бащите основатели на Общността, според която "Европа ще бъде изкована в кризи и ще представлява сумата от решенията във връзка с тези кризи", дълго време бе мантра за европейските ръководители и чиновници. Но днес вече никой в Брюксел не дръзва да прави подобни прогнози.

"Промяната е, че не сме изправени срещу една-единствена важна криза, а срещу множество кризи - много тежки и сложни", обяснява Щефан Лене, асоцииран изследовател към аналитичния център "Карнеги Европа". "Вече няма как да гарантираме, че Европейският съюз ще се възроди след кризите през 2017 и 2018 г.", добавя той.

Идея, разисквана неспирно

ЕС ще оцелее, най-малкото като единен пазар, благодарение на "могъщите икономически логики, залегнали в основата му", смята бившият австрийски дипломат. Но споделя, че понякога си спомня за "Свещената римска империя, продължила да съществува векове след политическата си смърт".

Политиката на празния стол, водена от генерал Де Гол през 1965-66 г., късното присъединяване на Великобритания през 70-те на фона на петролния шок и валутната криза - ЕС е минал през какви ли не премеждия, напомня Фредерик Алман, европеист от Университета на Люксембург.

"Но кризите, с които се сблъскваме днес, засягат дълбоката същина на европейския проект - посочва той. - Естествено, мирът е все така изнесен "на фасадата", но ако оставим това настрана, какъв икономически и социален модел искаме да следва Европа?"

От десетилетие насам тази "красива идея", родена от руините на Втората световна война, се разисква непрекъснато.

Безработицата на континента остава висока, а растежът - скромен: такива са последиците от финансовата криза през 2007-2008 г., последвана от дългови кризи в южни страни, на които Брюксел отвърна с твърде непопулярни оздравителни мерки, свиващи разходите. През 2015 г. Гърция дори без малко не излезе от еврозоната.

Европейците не успяха да сложат край на сирийската трагедия, нито на конфликта в Украйна, източник на силни напрежения с Русия, управлявана от Владимир Путин. Джихадистките атентати коренно промениха режимите за сигурност навсякъде.

Пристигането на 1,4 милиона мигранти, прекосили Средиземно море през 2015 и 2016 г., причини нови пробиви: някои страни като Унгария с премиер Виктор Орбан вдигнаха огради с бодлива тел - противно на Германия, която първо ги посрещна с отворени обятия.

Раздробеност

"Никога досега не бях виждал такава раздробеност и толкова малко съгласуваност в нашата Общност", призна председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, описвайки Европа, връхлетяна от "екзистенциална криза".

В този контекст преговорите за Брекзит, очаквани през май, може да внушат усещането, че Общността вече виси на косъм.

Експертите обаче уверяват, че облаците може да се разсеят, ако френските избори напролет и германските през септември изведат на преден план лидери, способни да вдъхнат нов живот в европейския проект.

Сиреч да легитимират една "Европа на много скорости", в която най-упоритите ще напреднат на малки групи по въпроси като тези за еврото и отбраната, станали приоритет заради риска САЩ начело с Доналд Тръмп да обърнат гръб на региона.

Трудно се върви към нов отскок, но е изключено да дадем заден ход, коментира Хендрик Вос, политолог от университета в Гент.

"Ръководителите на всички страни членки добре осъзнават, че изграденото през последните 60 години - общият пазар, шенгенското пространство, еврозоната - осигури възможността за високия стандарт днес в Европа", отбелязва той.

Условието е проектът пак да спечели общественото мнение, което е все по-недоволно, предупреждава Иън Бег, преподавател в Лондонското училище по икономика.

Европа вече пропиля твърде много от своя "политически капитал" и "ако той намалее много, може да стигне точката, в която идва истинският край", подчертава той.