Около 16 000 военнослужещи, 200 бронирани машини и 150 самолета и хеликоптера ще участват в парада за Деня на победата в Москва на 9 май, който руският президент Владимир Путин определи като "най-големия празник" за Русия. 

Тази година се навършват 70 години от победата на съюзниците във Втората световна война и това ще бъде последният голям юбилей, до който са доживели все още значителен брой ветерани.

Набиващи се на очи с отсъствието си обаче ще бъдат западните политици, които остават настрани от празненствата на Червения площад в знак на протест срещу руските действия в Украйна, пише Шон Уокър в "Гардиън".

Вместо това ще присъстват няколко от най-печално известните авторитарни лидери в света, включително Ким Чен Ун, за когото това ще бъде първото посещение в чужбина като лидер на Северна Корея.

Преди едно десетилетие, на празненствата по случай 60-ата годишнина от победата, Путин прие в Москва президентите на САЩ и Франция Джордж Буш и Жак Ширак, както и германския канцлер Герхард Шрьодер. 

Този път обаче високопоставените гости са лидерите на Индия и Китай, което подчертава засилващите се съюзи на Русия с незападни страни след налагането на западните санкции. 

САЩ ще бъдат представлявани от своя посланик в Москва Джон Тефт. Британското външно министерство заяви, че все още не е решено кой ще представлява Великобритания на парада.

Германският канцлер Ангела Меркел намери компромис; тя ще пропусне парада, но ще пътува до Москва на 10 май, за да положи венец на военен мемориал.

Повечето лидери на ЕС обаче няма да дойдат и Русия реагира с раздразнение. Нейни официални представители смятат, че САЩ са оказали натиск над ЕС да стои настрана.

"На Запад никой дори не скрива, че цялата история с отказа да не дойдат в Русия не се основава на това какво мисли по въпроса населението на Европа, а се дължи на огромен натиск от Вашингтон", заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова пред в. "Гардиън".

"Изглежда всички са забравили, че държавните глави са на този пост, за да отразяват интересите на собствените си народи и страни. Никой не пита европейските ветерани от Втората световна война дали е правилно да се бойкотират тези, които загубиха стотици хиляди хора, спасявайки Европа от фашизма".

Отсъствието на европейците ще означава, че Путин ще отбележи победата на Русия над нацизма в компанията на някои от най-безмилостните световни диктатори. Квартет от централноазиатски деспоти потвърди участието си, включително узбекистанският президент Ислам Каримов и туркменистанският президент Гурбангули Бердимухамедов. И двамата са критикувани за ужасяващи нарушения на човешките права.

Но гостът, който ще привлече най-голямо внимание, ако наистина се появи, е Ким. 32-годишният висш ръководител на КНДР получи властта през декември 2011 г. след смъртта на баща си Ким Чен Ир, който се страхуваше да лети със самолет и в редките случаи, когато посещаваше Русия, пътуваше с влак.

Наскоро обаче се появиха снимки на Ким-младши в частен реактивен самолет, които подсказват, че той може да отлети за Москва. Ким Йон Нам, председател (на президиума) на севернокорейския парламент, одобряващ безкритично предложените му закони, технически е държавен глава, което означава, че е възможно той да отпътува за Москва вместо него. Но руски представители са казвали в частни разговори, че смятат, че върховният севернокорейски лидер ще присъства. Подробности за евентуалния му маршрут засега не са известни.

Дори ако Ким се появи, няма да се състои рядка среща между лидерите на двете Кореи. Южнокорейският президент Пак Гън Хе изключи възможността да присъства. Говорител заяви, че тя ще изпрати специален пратеник, който да я представлява.

Руските усилия да се обвърже победата във войната със събитията в Украйна накараха мнозина на Запад да се чувстват още по-некомфортно по въпроса за присъствието на пищните мероприятия в Москва на 9 май. 

Миналата година Путин посети тържествата за Деня на Победата в град Севастопол на Кримския полуостров, отлитайки до новоанексираната територия, за да приветства ветерани, войници и моряци от Черноморския флот.

Той заяви, че Денят на Победата е "най-големият празник на нашата страна", добавяйки, че победата над нацистите е вдъхновила превземането на Крим от Русия.

В Източна Украйна предполагаемите паралели между Втората световна война и сегашния конфликт се правят още по-открито.

Оранжево-черната Георгиевска лента, широко използвана в Русия като символ на съветската победа, стана знаме на сепаратистите, а новото правителство в Киев е отхвърляно като "фашистко" от Русия.

Русия е особено критична към почитта на части от украинското общество към националистическия лидер Степан Бандера, чието движение си сътрудничеше с нацистите към края на войната.

Украински лидери на свой ред сравниха действията и политическата система на модерна Русия с нацистките.

"Днес виждаме не само опити за изкривяване на събитията от войната, но и цинични лъжи и безсрамни клевети за цяло поколение от хора, които дадоха всичко за тази победа, които защитиха мира по света", заяви Путин на неотдавнашна среща на организационния комитет за деветомайските тържества.

"Тяхната цел е очевидна: да се подкопаят влиянието и моралният авторитет на Русия и да използват исторически спекулации в геополитическите си игри. Понякога те звучат като откровено бълнуване - смайващо е как на хората им идват тези идеи."

Победата винаги е била разглеждана с известна нееднозначност в Централна Европа, където освобождението беше последвано от съветска окупация. Един от малкото държавни глави от ЕС, потвърдили посещението си в Москва на 9 май, е чешкият президент Милош Земан. Американският посланик в страната Андрю Шапиро подложи решението му на критика. 

В отговор Земан забрани на посланика да присъства на официални събития и подчерта, че като президент е свободен да взема собствени решения. След силни критики от чешкото общество и политици обаче Земан заяви, че все пак ще посети Москва, но няма да присъства на парада.

"Мисля, че след цялата антируска пропаганда никой в Европа не помни например, че 140 000 съветски войници са загинали при освобождението на Чехословакия", заяви Захарова. "Като са прибавят ранените и изчезналите, пострадалите са над половин милион души. Сега цялата тази историческа памет е погазена от Вашингтон. Това е срамота за европейците, те са се объркали".