„Вижте арабските страни. Какво би се случило, ако имаме демокрация в страна като Египет например? Все пак това е една от основните страни в Арабския свят. Ако имаше демокрация там, мнението на обществото щеше да влияе на действията на политиците, защото именно това е демокрацията.

А какво е мнението на обществото? Ние сме чували доста за това, знаем много неща за мнението на хората. Ако например се доверим на меродавни изследвания, проведени сред хората в Египет или в Ирак, тогава ще открием, че хората там вярват, че една от големите заплахи за тях са Съединените щати. Също така и Израел. Общо взето в целия регион нагласите са такива. В региона не обичат много и Иран, но съвсем не възприемат Иран като заплаха. И тук трябва да си зададем въпроса - какво иска Западът. Дали иска Египет да бъде управляван от политици, които се страхуват от Съединените щати и които възприемат страната като основна заплаха? И от политици, които не смятат, че Иран е заплаха. Очевидно не иска това", обосновава се той..

„Подобни размишления могат да се приложат и за много други теми. Това, което наричаме Запад, е западният елит, който контролира медийните дискусии, взимането на решения и т.н. Не бих казал, че този елит иска истинска демокрация в собствените си страни. А, от друга страна, хората в САЩ, Турция, Египет - тези хора искат демокрация", добавя той.

„В Турция протестират и за икономическите политики, за неолибералните политики, които се следват. Политиките естествено са свързани с икономическия растеж, но също така проблеми в Турция  са високата концентрация на богатства в определени кръгове, потъпкването на ценности, които значат нещо за хората. Сега център на протеста е площад „Таксим". Този площад е последното обществено място, което е оставено отворено в Истанбул. По-голямата част от останалите места са унищожени. „Таксим" е място, където хората се срещат. Там се обменят мнения, хората се събират, за да обменят мисли, да дискутират, да се забавляват, да си починат. Вследствие на неолибералните политики на правителството и плановете този площад да бъде унищожен, да бъде заменен с военен музей, мол и джамия, хората казват, че не искат площадът им да бъде превърнат в това.

И тези неща са сравнително отдалечени, различни са от икономическите показатели, от процентния растеж на Брутния вътрешен продукт например. Нещо подобно се случваше и в Египет. Спомням си, че тогава Международният валутен фонд и Световната банка твърдяха, че Египет се справя сравнително добре по икономически показатели, но пък населението не виждаше нещата по този начин. Икономическата стабилност беше съчетана с определен тип репресии и т.н. - все неща, подобни на тези в Турция", споделя Чомски.