Едуард Джоузеф, "Нешънъл интерест"

"Временното споразумение“ трябваше да функционира като временно решение на проблема, като прекрати гръцката блокада към нейния съсед и отвори дипломатическите отношения между двете страни, в очакване на трайно решение.

Двадесет и две години по-късно все още няма окончателно разбирателство за името – и неуспехът да се затвори тази страница в голяма степен тежи на все по-нестабилните Балкани.

Благодарение на редките политически стъпки и в Атина, и в Скопие сега се откри кратковременна възможност за решаване на спора за името. Но за това отново ще бъде необходимо смелото ръководство от страна на САЩ.

Политиците обикновено се подсмиват на спора за името като на „смешна“ балканска разправия. Всъщност става дума за сериозен проблем. Само поради своите възражения, че Македония е откраднала гръцкото наследство – наследството на Александър Велики – Атина продължава да блокира членството на Македония в НАТО и нейното напредване към ЕС.

Поради този вакуум страната и регионът са в неизвестност. Без ясен път към Брюксел, демократичното развитие на Македония се блокира, а съществува и безпокойство, че държавата може да се раздели.

Същият синдром съществува и в разделената Босна и Херцеговина, и в Косово, които се сблъскват със структурни пречки за присъединяване към НАТО или ЕС.

Безотговорните националисти в тези страни рязко призовават за териториално разделение, стъпка, която ще ги върне към конфликтите през 90-те години. Укрепвайки тези тенденции, Русия и Турция започнаха активно да подкопават западната стратегия в региона.

Макар че някога беше смятан за неизбежен процес, включването на Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Македония в евроатлантическите институции сега е отворен въпрос.

С други думи "много“ е отговорът на вечното питане на Шекспир "какво има в името?“. Без решение на спора за името, Македония ще продължи да страда в забрава - още един открит териториален въпрос, който притиска регионалната стабилност.

От друга страна, разрешаването на спора ще позволи на Македония незабавно да се присъедини към НАТО и да ускори кандидатурата си за членство в ЕС. При повторно потвърдена идентичност и граници, ще се прекратят приказките на албанското малцинство за отцепване, което ще сложи край и на призивите отвъд границата за подялба на Косово и обединение с Албания.

Цялата регионална стратегия за интеграция със Запада ще възстанови своята надеждност, включително и в Босна. А Москва, която трябваше да "преглътне" неотдавнашното присъединяване на Черна гора към НАТО, ще трябва да скърби за "загубата" и на друга православна славянска държава.

Въпреки че спорът за името е сравнително приемлив, успехът по никакъв начин не е сигурен. Предложението на президента Джордж У. Буш да се заеме с този въпрос на срещата на върха на НАТО през 2008 г. се провали поради гръцката непримиримост.

За щастие перспективите пред администрацията на Доналд Тръмп са много по-добри. За първи път от десетилетия гръцкото правителство даде приоритет на добрите отношения с Вашингтон.

Изправен пред големи предизвикателства с Германия и МВФ във връзка с дълга, и с Турция около Егейско море, премиерът Алексис Ципрас отчаяно иска Вашингтон на своя страна. За разлика от предшествениците си, гръцкият премиер е решен да решава открити въпроси със своите непосредствени балкански съседи.

Ципрас се срещна с президента Тръмп през октомври, а на другия ден проведе интензивна работна среща с вицепрезидента Майк Пенс, държавния секретар Рекс Тилърсън и други държавни служители. Важно е, че Пенс повдигна въпроса за името, затова беше обсъдено как да се постигне решение.

Що се отнася до Македония, благодарение на намесата на САЩ, реформаторът Зоран Заев през пролетта започна мандата си на премиер на Македония, за който е избран, като по този начин прекрати двегодишната политическа криза.

Обръщането към проблема с името е негов основен приоритет. Диаметрално противоположно на своя предшественик Никола Груевски, който многократно е провокирал Гърция, Заев заложи на положителния тон с южния си съсед.

Ключово е, че нито той, нито Ципрас не са изправени пред избори до 2019 г., което отваря златна възможност най-накрая да преговаря за постоянно решение на името.

Формално процесът на преговори е в ръцете на дългогодишния преговарящ на ООН Матю Нимиц. В действителност Вашингтон е ключовият играч. Само Вашингтон може да съсредоточи вниманието – не само в Атина и Скопие, но и в Брюксел, Берлин и Париж.

Всъщност, за да се реши най-накрая спорът за името, сътрудничеството между ЕС и САЩ ще бъде от решаващо значение. Докато откритият натиск на САЩ върху Скопие може да помогне на Заев да потисне вътрешните противници за договаряне, откритата роля на САЩ в Атина ще помогне да се принуди Ципрас да отхвърли този въпрос.

Дипломатите ще подобрят шансовете си за разрешаване на спора, ако разберат дълбокия му произход. Титова Югославия активно участва в Гражданската война в Гърция от 1946 до 1949 г.

Поради загубата на комунистите там, подкрепени от Тито десетки хиляди етнически македонци ("славяни", както ги наричат гърците) избягаха, а голям брой останаха зад затворената граница в Гърция.

Страхувайки се от етнонационалистическото възраждане на северната граница, Гърция все още отказва да признае дори съществуването на македонско малцинство в Гърция (подобна тревога е и причината за това, че Гърция продължава да настоява да нарича своите турци "мюсюлмани").

Когато Югославия се разпадна в началото на 1990-те години, Република Македония се появи като независима държава. Някои безотговорни фигури в Скопие и Атина започнаха с иредентистки твърдения и раздути страхове, създаващи сегашната безизходица.

Наследството е емоционален въпрос, който затруднява отношенията между двете страни, които са естествени съюзници и търговски партньори, а не врагове. Въпреки това, както показват неотдавнашните сблъсъци около опита на Каталуния за независимост, проблемите с идентичността могат да попречат на логиката и да принудят дори миролюбиви съседи тръгнат към конфликт навсякъде в Европа.

Проблемът не е толкова в намирането магическа формула, колкото до събирането на политическа воля накрая да приеме една от няколкото постижими възможности.

С позитивно позиционирани политически сили е време Вашингтон да работи със своите съюзници и с преговарящия на ООН, за да накара страните да стигнат до решение. Крайният срок е от съществено значение.

САЩ трябва да доведат до знанието на всички страни, че целта е Гърция да пожелае "добре дошъл“ на своя съсед, а Македония - с взаимно договорено име - да влезе в НАТО до срещата на върха през 2018 година.

Източник: Катар3